Духовният вид самоувереност се базира на вътрешното схващане, че човек винаги е способен да създава себе си наново, за да се изправя пред предизвикателствата и възможностите на живота. Тя е далеч от егоцентричното и амбициозно високомерие на индивида, чиято физическа жизненост и остър ум му осигуряват успешна преднина в социалните сблъсъци. Духовната самоувереност не означава нахално и безкруполно налагане на егото. Тя е по-скоро тихо, но устойчиво усещане за неизкоренима вяра в способността на вътрешния дух да работи за това, което в крайна сметка е космическото или божествено ‚правилно‘, каквито и повърхностни или временни слабости и разочарования да се появят. Тя е дълбоко, неопровержимо чувство, че Божествената воля – или мащабното движение на планетерната и човешка еволюция – ще бъде осъществено, когато за това настъпи подходящия момент. Тя е разбирането вътре в самото семе, покрито от зимния сняг на сезона на Козирога, че пролетта непременно ще дойде; и тя е също така пълното доверие във валидността на подобно разбиране.

​

  Важният фактор в този вид духона самоувереност е нежеланието да РАЗЧИТАШ на посредници между себе си и Божественото. Човек действително може и би трябвало с готовност и благодарност да приема помощта на другите при ограничени и добре-определени обстоятелства, и особено по време на кризи на растежа; но той не трябва да позволява на своите емоции – страх или униние – да го обвързват с тази помощ. На нея трябва да се гледа по-скоро като акт на Провидението, фокус на божествена любов и състрадание действаща ЧРЕЗ друг човек много повече отколкото ОТ самия него. Посредникът не е важния фактор; източника на притока от ‘благодат‘ е единственото, което има значение и на което трябва да се разчита.

​

 Трагедията на (строго казано) ‚религиозния‘ живот е, че той насърчава зависимостта от посредника; и днешните резки промени в Римо-Католическия свят са, в най-дълбокото им значение, духовен бунт срещу схващането, че човек трябва задължително да се уповава на посредници, за да може да достигне Бог или даже да бъде ‚спасен‘. И наистина всички религиозни институции до някаква степен преживяват подобен бунт; същото важи в различен контекст за политическите и социални институции. Такава е голямата революция под повърхността на много малки бунтове – често преждевременна, винаги емоционална и зависеща от някаква форма на насилие. Истински разчитащия на себе си човек – най-високото проявление на типа Козирог – е в мир със себе си и Вселената, дори докато се бори срещу инерцията на институционализираната зависимост от всякакъв вид ‚агенти‘.

​

​

Превод: Радилина Шанова, Лондон, 29/10/2016

​

Art by Maggie Taylor - https://maggietaylor.com/work/