За много хора можеби ще прозвучи странно, но чувството за хумор е задължително за успешното водене на духовен живот. Никой не би могъл да бъде истински духовен ако на моменти не е способен да се смее на самия себе си, както и на театралните жестове и претенции на останалите. ДА СЕ ВЗЕМА ТВЪРДЕ НАСЕРИОЗНО е една от най-често срещаните и коварни опасности, която човек среща по духовния Път. Нужно е да се култивира чувство за пропорция и осъзнаване на това колко малка можеби роля играем в космическия ритуал на световно съществуване, ако искаме нечия идеалистична и ‚така добронамерена‘ служба на определена социална или духовна общтност да не се обърне срещу нас, похабявайки по-голямата част от топлината си за едно его, все по-обсебено от собствената си важност.

​

  В днешно време сме склонни с готовност да възвеличаваме извън всякакви граници всичко, свързано със знака на Водолей – включително и очакваната с такова нетърпение Ера на Водолея. Това може да се окаже негативно, поне от духовна гледна точка, тъй като може да доведе това, което Карл Юнг нарича ‚само-изтъкване‘, както и до прекомерни надежди относно това, което може да донесе ‚Новата Ера‘, особено през нейните първи векове. Едно е съзнателно и можеби емоционално да се посветиш на ‚служба на света‘, съвсем друго да възвеличаваш способността си да поддържаш подобно посвещение със всеки изминат ден без колебание. Единствената противоотрова срещу себеизтъкването е чувството за хумор.

​

  Човек трябва да работи и да се бори така, сякаш само това има значение; но докато го прави, трябва да държи наблизо едно огледало и често да поглежда в профил колко смешна физиономия отразява то – в профил, не в анфас, тъй като ако гледа право в него естествено ще приеме прекалено спокойна или твърде драматична поза. Най-голямата опасност от това да е заобиколен от ревностни и отдадени последователи е, че гледайки в техните очи, учителят вижда себе си като нещо повече, отколото е. Последователите също трябва да се научат да отвръщат със съчувствена усмивка на твърденията и жестовете на своя учител, така че да му помогнат да не се взема твърде насериозно.

​

​

Превод: Радилина Шанова, Лондон, 29/10/2016

​

Art by Maggie Taylor - https://maggietaylor.com/work/