Не би могло да има духовен живот там, където има чувство за притежание и прекомерно привързване към любимите хора заради несигурност, страх или гордост. Желанието да притежаваме нещо или някой, който ни е донесъл удоволствие или щастие, лекота и задоволяване на някаква лична нужда, е нещо съвсем естествено; но духовния живот не е сляпо робуване на природата и нейните инстинктивни, био-физични желания. Той е живот на трансценденталност. Природните импулси, които винаги в основата си са принудителни и до голяма степен подсъзнателни, трябва да бъдат превъзмогнати.

​

  Това е големия въпрос, който разделя духовния живот от типа съществуване, който модерната психология има склонност да идеализира, въпреки, че подобна идеализация е валидна като преходен етап. Американските мъж и жена трябва да се ‚пренастроят‘, така че евентуално да забравят многобройните си комплекси и строгостта на чувствата и телесните реакции, които са им били вменени от Пуританската традиция и помпозното лицемерие на представите за морал от Викторианската епоха. Въпреки толерантността на съвременното образование, самите хора, които твърдят, че са ‚свободни‘, често са ограничени от трудно, а понякога не чак толкова трудно-доловими форми на чувство за притежание и страх – завистта бидейки още един вид страх.

​

 Зодиакалния знак на Телеца е традиционно смятан за знак на притежанието, но неговото чувство за притежание произтича от концентрацията му върху продуктивността. За да пожъне богата реколта, трябва да се поставят ограничения около полето, в което природните процеси ще могат да действат ефикасно. Но продуктивността на едно по-високо ниво също така изисква отвореност към оплождащи външни влияния – отвореност към цялата Вселена.

​

 Въпреки това, чувството за притежание не трябва да означава прекалена привързаност. На едно определено ниво способността на Телеца да произвежда плодове може да действа по начин, който вместо ‚неопределен‘,  е по-скоро много-пластов и повсеместно валиден. По този начин човек би могъл да превъзмогне мисленето тип  ‚Това е МОЕ‘. Търсенето на изключително чувство за притежание обикновено е базирано на страх – което означава – на невъзможността да притежаваш самия себе си. Сравнително лесно е да се разграничиш от чувството за притежание на материални неща когато живееш в манастир или групова ситуация, където тоталното споделяне на използваните предмети е правило. Но такива ситуации, колко и несъмнено валидни да могат да бъдат в преходния етап на пренастройване, често водят към пренасяне на проблема на още по-дълбоки и най-вече подсъзнателни и невидими нива. При истинския духовен живот, такива илюзии биват захвърлени. Индивида е способен да стои и действа по не-притежателен начин, макар и обраден от притежания. Също би могъл да преживява ‚бедност‘ при условия на охолство. Всичко, което има значение, или би трябвало да има значение, е нещото, което е необходимо за изпълнението на дадената дейност да е в наличност. Дали човек го притежава или не не е от значение, стига да може да го използва за постигането на определена цел, която по своята същност е над-персонална – над-персонална тъй като духовният индивид напълно приема да бъде просто посредник за осъществяването на тази цел.

 

​

Превод от английски: Радилина Шанова, Лондон, 18/10/2016

​

Art by Maggie Taylor - https://maggietaylor.com/work/