От: ‚Астрологични прозрения за духовния живот‘ на Дейн Ръдиар, 1979,
2. Липса на чувство за притежание (Телец)

Не би могло да има духовен живот там, където има чувство за притежание и прекомерно привързване към любимите хора заради несигурност, страх или гордост. Желанието да притежаваме нещо или някой, който ни е донесъл удоволствие или щастие, лекота и задоволяване на някаква лична нужда, е нещо съвсем естествено; но духовния живот не е сляпо робуване на природата и нейните инстинктивни, био-физични желания. Той е живот на трансценденталност. Природните импулси, които винаги в основата си са принудителни и до голяма степен подсъзнателни, трябва да бъдат превъзмогнати.
Това е големия въпрос, който разделя духовния живот от типа съществуване, който модерната психология има склонност да идеализира, въпреки, че подобна идеализация е валидна като преходен етап. Американските мъж и жена трябва да се ‚пренастроят‘, така че евентуално да забравят многобройните си комплекси и строгостта на чувствата и телесните реакции, които са им били вменени от Пуританската традиция и помпозното лицемерие на представите за морал от Викторианската епоха. Въпреки толерантността на съвременното образование, самите хора, които твърдят, че са ‚свободни‘, често са ограничени от трудно, а понякога не чак толкова трудно-доловими форми на чувство за притежание и страх – завистта бидейки още един вид страх.
Зодиакалния знак на Телеца е традиционно смятан за знак на притежанието, но неговото чувство за притежание произтича от концентрацията му върху продуктивността. За да пожъне богата реколта, трябва да се поставят ограничения около полето, в което природните процеси ще могат да действат ефикасно. Но продуктивността на едно по-високо ниво също така изисква отвореност към оплождащи външни влияния – отвореност към цялата Вселена.
Въпреки това, чувството за притежание не трябва да означава прекалена привързаност. На едно определено ниво способността на Телеца да произвежда плодове може да действа по начин, който вместо ‚неопределен‘, е по-скоро много-пластов и повсеместно валиден. По този начин човек би могъл да превъзмогне мисленето тип ‚Това е МОЕ‘. Търсенето на изключително чувство за притежание обикновено е базирано на страх – което означава – на невъзможността да притежаваш самия себе си. Сравнително лесно е да се разграничиш от чувството за притежание на материални неща когато живееш в манастир или групова ситуация, където тоталното споделяне на използваните предмети е правило. Но такива ситуации, колко и несъмнено валидни да могат да бъдат в преходния етап на пренастройване, често водят към пренасяне на проблема на още по-дълбоки и най-вече подсъзнателни и невидими нива. При истинския духовен живот, такива илюзии биват захвърлени. Индивида е способен да стои и действа по не-притежателен начин, макар и обраден от притежания. Също би могъл да преживява ‚бедност‘ при условия на охолство. Всичко, което има значение, или би трябвало да има значение, е нещото, което е необходимо за изпълнението на дадената дейност да е в наличност. Дали човек го притежава или не не е от значение, стига да може да го използва за постигането на определена цел, която по своята същност е над-персонална – над-персонална тъй като духовният индивид напълно приема да бъде просто посредник за осъществяването на тази цел.
Превод от английски: Радилина Шанова, Лондон, 18/10/2016
Art by Maggie Taylor - https://maggietaylor.com/work/