Тук думата е използвана в нейното най-положително значение, но за съжаление би могла да се отнася за биологични и психологични състояния, които не са свойствени на духовния живот. Човек може да бъде не просто ненормално, но даже болезнено чувствителен към всякакви видове впечатления и внушения. Духовния живот не търпи и не придава стойност на пасивност към външни влияния или вътрешни конфликти. Въпреки това, твърдостта на храктера НЕ означава, че сетивата, чувствата, ума или интуизията трябва да бъдат ‚настроени‘ по точно определен начин. Човек може да е напълно отворен към вселената, и въпреки това непоклатим в отношението си към това, което попада в обсега на неговото съзнание.

​

   Полето на съзнанието е, в известен смисъл, ‚дома‘ на човека – и от тук препратката към Рак. Но това не бива да бъде ревностно пазено поле, и още по-малко укрепен замък. Необходимо е да има постоянен обмен на ценности между вътрешните и външните светове – без налагане на строга предпазна тарифа. Ако индивида не притежава нужната чувствителност, за да вибрира свободно под натиска на голямо разнообразие от преживявания и да отвръща на вибрациите, които достигат до него/нея от по-високи и неуловими области на съществуване и съзнание, тогава духовния живот на такъв човек би бил наистина беден, а напредъка му много бавен.

​

  Най-голямото предимство на човека в трънливия му път на планетарна еволюция в биосферата винаги е било неговата необичайна чувствителност, способността му да улови едва загатнати нишки и полу-скрити или далечни възможности. Възприемчивостта от гледна точка на сетивност, чувства, мисли и интуицията взети заедно му дават много деликатен тип чувствителност. Тази чувствителност не бива да бъде нестабилна и да залива ядрото на съзнанието. Иска се смелост, за да не се страхуваме от нея. Докато ума се опитва да тълкува и прави изводи от съобщенията, които получава – без да допуска самозаблуда – ръководен принцип при преследването на все по-висока и всеобхватна цел, отсъствието на чувство за притежание също е необходимо; тъй като, за да бъде човек наистина отворен и възприемчив, трябва да е сигурен и стабилен, но в същото време да умее да се разграничава от минали преживявания.

​

​

​

Превод от английски: Радилина Шанова, Лондон, 19/10/2016

​

Art by Maggie Taylor - https://maggietaylor.com/work/