Човек, стремящ се към духовен живот често не съумява да осъзнае, че той или тя трябва да демонстрира ‚продуктивност‘ в своите начинания, за да може да постигне високата си цел. Такъв човек трябва да може да пренасочи, или да реполяризира и преобразува, биологичните и психологични енергии на човешката си природа, и правейки това, да бъде ефективен; в противен случай, не би устоял на напрежението на противопоставящите се сили – на тъмната страна на своята личност. Би бил или изтласнат встрани, обезсърчен от полу-успехи и твърде готов да се откаже от целта, или пък би се запленил от някого или някоя група, които обещават чудотворни резултати само срещу малки усилия и благодарение на специална подкрепа отвън.

​

  Воденето на духовен живот изисква много. Не съществуват преки пътища. Волята и мисълта трябва да са ясно съсредоточени във всяко начинание; и все пак, въпреки че е нужно да се покаже ефективност в действията и мислите, не трябва на всяка цена да се търсят резултати. Резултатите нямат толкова голямо значение колкото качеството на действието или мисълта. Човек не бива да се обвързва с плодовете от дейността си; в същото време, трябва да се увери, че каквото се прави, се прави ефикасно, точно и навреме.

​

  Това не е нещо, което сме свикнали да свързваме с окултизма, а самото понятие е, уви, толкова често погрешно представено и неразбирано. Това също е един труден път, който е най-вече парадоксален. Той изисква от човек пълна отдаденост на дадена цел, чието постигане няма значение, тъй като, в известен смисъл, ‚цел‘ не съществува, а само процес на разкриване на онова, което винаги е било някъде там като ПОТЕНЦИАЛ. Друго изискване е всички форми на амбиция да бъдат загърбени – като ‚духовната‘ амбиция е можеби най-опасна, освен че е и най-трудно доловима. Амбицията не бива да бъде мотива за продуктивността. В начинанията не трябва да присъства никакво състезателно чувство, особено ако човек е част от група на търсещи или последователи. Без значение дали изглежда че си пръв или последен, духът на съревнование е форма на насилие, а не може да има насилие в душата на някой, който истински следва духовния Път.

​

  Зодиакалния знак Скорпион често е свързван с насилие и състезателност, тъй като човека тип Скорпион обикновено е твърде емоционално и лично ангажиран с това да превърне своите взаимоотношения в това, което той разбира под ‚успех‘. Такъв човек толкова интензивно изживява любов, приятелство, споделяне и всякакви общи дейности, че чрез това може да забрави своята собствена изолираност и отчужденост – което в основата си значи своята главна несигурност.

​

  Духовният човек не се обвързва толкова силно със своите действия или с резултатите от тях. Той върши това, което се изисква от него да върши, колкото може по-ефективно и задълбочено. Прави го за ‚Бог‘, за Духа в самия себе си, независимо от това как действията му ще се отразят на социалния му или духовен статус. Той върши своите неща без да бърза, без да се състезава и без да има какъвто и да е друг мотив, освен осъществяването на съдба си, или с други думи, за да заеме своето място и функция във Вселената.

​

​

Превод: Радилина Шанова, Лондон, 22/10/2016

​

Art by Maggie Taylor - https://maggietaylor.com/work/