Към ВСИЧКИ...

 

 При Дева, еволюиращото човешко съзнание е заето най-вече с анализиране, реагиране срещу или развиване на всичко онова, което се е случило по време на периода на Лъва. При Лъв наблюдавахме вид приспособяване, при което Нощната сила, все още неуверена и несигурна в социалното си вписване, често заставя човека да преувеличава собствените си емоционални проекции. Намерил основа в своя дом и „пуснал корени“, той се сблъсква със социалните отговорности. Трябва да участва в обществото от базата на своя дом и лична независимост. При лятното слънцестоене той символично е съзрял. Сега трябва да вземе участие в общността. Да произвежда, да създава, да твори. Съществува остро усещане – дори и да не е ясно съзнателно – че това е абсолютно необходимо. И той се заставя да действа. Възприема отговорността на управлението. Установява правила. Обсебен е от самия себе си, сияещ в ролята си на баща – но все още не е свикнал да действа в рамките на социалната отговорност. Настъпателността му често води до неуспех; самоувереността му – до досадни грешки. Той е наранен; засегната е гордостта му. Дал е толкова много, че чувства тялото си износено от прекомерна работа, твърде силни емоции – и можеби от всякакви видове невъздържаност. И ако Лъвът е жена, майчинството и задачите, последвали от него може да е довело до физическо и психично изтощение.

 

 Така, изпълнението на домашните и социални отговорности може да е оставило много дълбоки следи. Създаването на поколение и творческата дейност, работата или прекаленото забавление може да са създали сериозни проблеми. Казано накратко, не всичко е наред. Какво може да се направи? Безбройни въпроси изникват в обърканото съзнание. Кой би могъл да посочи подходящи отговори? Човек трябва да продължава да работи, да произвежда, да обучава, да инвестира и да създава. Това е самата същност на социалния живот. Но как би могъл да продължи, когато силата и вярата го напускат? Кой би могъл да го научи на техниката да действа с лекота, да работи без да се изтощава.

 

 На този етап започва фазата на разгръщане на съзнанието при Дева. Започва с въпросителен. Би могла да завърши с истинско Просветление при есенното равноденствие, когато започват Везни. Би трябвало да завърши с едно по-широко разбиране на значението на социалния процес, на природата на Нощната сила. Да звърши в красота и мир, или поне в социално приспособяване. Продуктивната дейност, базирана на стриктен индивидуализъм и емоционалното себе-изразяване изправят човека пред загадка. Как да се избегнат физическото и нервно изтощение, емоционалните трагедии и разочарования? В същността си, това е въпросът, който човекът нрепекъснато задава на Сфинкса; и съществува съответстваща традиция, според която точката в Зодиака, където завършва знака Лъв и започва знака Дева носи символа на Сфинкса. Това митично същество, което и до днес се взира в пясъците на Египет, има тяло на лъв и глава на девица – това всъщност е мястото, където се срещат Лъв и Дева. То е символ на отговора на вечното търсене, което току-що описахме. Какъв е този отговор?

 

 Отговорът е с двойно значение; и все пак, и двете страни трябва да бъдат интегрирани и тази интеграция, трудна на практика, въпреки че звучи лесна на теория, е самата тайна на Сфинкса, който предствалява две същества в едно. Едната страна се отнася към изхабяването в резултат на импулсивни и стресови действия и придружаващите ги драматични жестове. Отговорът може да се обобщи в една дума: Техника. Другата страна на проблема се занимава с реполяризацията на самата емоционална природа. Техническо умение и емоционална пренастройка са двата ключа към тайната на Сфинкса.   

 

 Техниката е даден метод, базиран на фундаментални принципи, прилагането на който позволява на човека да изпълнява работата си с лекота, с минимално износване, напразна загуба или разрушително напрежение, и за възможно най-кратко време. Работещият, който разбира добре основата на метода и го е приложил в самата структура на своето мускулно, нервно и умствено поведение – е човек, владеещ техническо умение.

 

 Техниката трябва да бъде научена. Освен в някои много необичайни случаи, тя трябва да се научи от някой, който е „вещ“ в тази техника. Така, този, който би искал да научи тайната на плавното, леко и крайно ефективно изпълнение на задачите, трябва да се превърне в чирак. Нужно е да придобие обективност към собствените си модели на поведение. Да ги анализира и да откаже да остане сляп за техните несъвършенства. Трябва да бъде напълно честен и с ясно съзнание при оценката на всяко изпълнение: негово и на другите също. Нужно е да се научи да критикува безпристрастно и непредубедено. Да се стреми към точна преценка.

 

 Чистотата е много погрешно разбирано понятие, прекалено натоварено с объркващи етични и традиционни образи. Да бъде водата ‚чиста‘ означава да липсват каквито и да било утайки, мръсотия и органични вещества като микроби и подобни. Означава да бъде нищо друго освен това, което химиците описват с формулата H20. По подобен начин, за да бъде един човек ‚чист‘ означава да е ‚само и единствено‘ това, което по природа представлява и е отредено от собствената му съдба.

 

 Когато човек има в своята природа елементи и желания, които „не пренадлежат“ на модела на неговия основен индивидуален характер и съдба, тези фактори действат като „примеси“; и причиняват психологически конфликти и разриви. Ако в бензина има частици замърсяване и вода, работата на двигателя става неравномерна. Това води до износване на двигателя. По подобен начин, човек събира по време на детството и периода в училище всякакъв вид „замърсявания“ или съдържания, чужди на истинската му индивидуална природа. Примесите в характера му съдържат нечистоти, които ще предотваратят гладкостта на действията му в живота. Комплексите, родени от малдежкa неудовлетвореност и негодувание или страхове, действат като водата в бензина. Понижават наличната за използване енергия. Те нарушават деликатната настройка на неговия психологичен и умствен „карбуратор“. Машината излиза „извън релси“ и силите на човека се разпиляват в ненужно напрежение и непродуктивен разход на енергия.

 

 Технологията означава метод за премахване на всички замърсявания, които водят до загуба на мощ; за да се превърне работникът в „чист“ агент на продуктивността, без конфликти, комплекси и страхове. Владееяият техника е напълно сигурен в себе си, защото знае, че вътре в него няма нищо, което да възпрепятства, обърка или наруши неговата работа – нищо в неговите физически или психологични механизми или в потока на силата му от източника към мястото на ефективно разпределение. Ръцете му са сигурни, защото нервите му са стабилни; а нервите са стабилни защото психологическата му природа е ясна и необременена от отпадъчни материали и строго установени форми, плод на страха. Следователно, техниката зависи от ‚чистотата‘. Също и от възможностите и уменията. Да имаш възможности предполага, че този, който действа е роден с незасегнати органи на действието, през които универсалната сила на живота може да протича в състояние на относително голям потенциал; означава също, че такъв живителен потенциал не е бил изразходен. От тук идва символиката на „Девицата“ – която е „чиста“ и „потентна“, защото е незамърсена и е изпълнена с неизползвани енергии.

 

 Умението, което е плод на подходящо обучение, идва на последно място. В известен смисъл, обучение не би било толкова нужно, или поне продължителността му би могла значително да се намали, ако ученикът е наистина чист и потентен; защото живителната сила, по този начин протичаща с максимален интензитет и напълно неподправено, би имала възможността да се приспособи бързо към всяка нова ситуация. За съжаление, в днешно време хората забравят това. Поставят цялото ударение върху механичното обучение; докато, ако всички лични пречки са премахнати и индивида има истинска сила, и най-сложния механизъм ще бъде усвоен с минимален практичен опит. Животът е интелект. Хората са възпрепятствали този вроден интелект чрез социални и лични самозаблуждения; затова им се налага да го заместят с дълго и еднообразно обучение. Но само ако на живота се даде истински шанс, в няколко последователни поколения, биха могли да се сътворят чудеса.

 

 Това, разбира се, не цели да отрече стойността на подготовката, а само да покаже, че поне половината от задачата на ученика е да се освободи от пречките; останалото е сравнително лесно. Затова себе-прочистването е основното средство, водещо към техническо усъвършенстване. Човекът трябва отново да стане „Девица“. Миналото трябва да бъде забравено, изкоренено – да остане само като „същност на преживяното“, която дава дълбочина на съзнанието, но без да влияе върху струтурата на мисълта, емоциите и тялото със закостенели спомени, които винаги са блокажи, водещи до загуби и неефективност. Себе-обновяването предполага повторното разкриване на дълбочини, където силата отново може да протича през нови канали. От там ще последва запознанството с нови стредства, от които почти автоматично се ражда умението. Истинското умение, обаче, не лежи на основата на навици и заучени правила, а на способността незабавно да пренастройваш себе си към всички ситуации и към изискванията на всякакви механизми.

 

 Всичко казано до тук се отнася до фактора техника; и учещият астрология сигурно лесно е съзрял в тези твърдения няколото характеристики, които астрологичните текстове приписват традиционно на знака Дева: аналитичност, разграничение, критичност, рутина на работния процес, чистота, почтеност, грижа за тялото, хигиена, обучение, и т.н. Но Девата предлага и друго решение на търсещия, което следва себе-усъвършенстването; предлага го на разстроената, наранена душа, която след стремленията при Лъв, след емоционалното себе-изразяване, се оказва празна и с разбито сърце; също и на родителите, чието потомство е било неблагодарно, на твореца, чиито продукти не са предизвикали никакъв социален отклик, на водача, изоставен от последователите си.

 

 Отговорът на Сфинкса е: емоционална пренастройка. „Какво е причинило тоето емоционално разочарование и горчивина?“ – пита Сфинкса. И взирайки се в празните очи на каменния образ, които се превръщат в огледала, отразяващи нашите собствени дълбини, най-после осъзнаваме, че емоционалните ни провали са се случили най-вече заради липсата в нас на „социално чувство.“ Пренебрегнали сме значението на Нощната сила, на онази космична енергия, която обединява в себе си всички отделни части в по-големи организми и безпристрастно, не-емоционално установява сложни схеми на взаимоотношения, в които всяко нещо има своето място. Ние сме упорствали в налагането на собствения си начин на изразяване на емоции като единствено възможен; желали сме всичко или нищо, изисквали сме правото да налагаме своите условия на живота. И Нощната сила е станала разрушителна; изгубили сме се в тъмното и сме се изплашили от ехото на собствените си неосъществени желания.

 

„Погледни ме“ – казва Сфинксът – „стани мое подобие“. Моите лъвски страсти са силни. Аз съм една огромна котка, в чиито слабини бошуват пламенни сили. Но главата ми е глава на девица. Аз все още чакам това, което със сигурност ще се появи. Взирам се в звездите. Изчаквам своето време, което е предначертано. В мен няма никаква гордост и нетърпение. В мен силата и чистотата са мобилизирани за осъществяването на моята цел и съдба.

 

 Нощната сила е силата на над-индивидуалната цел. Тя е утробата на по-висшето аз, на по-всеобхватните устройства на живота. Тя събира в себе си малките единици в очакване на Голямата Личност, която ще се появи в уреченото време. Посланието на Дева към страдащите, следователно, е: „Погледнете отвъд себе си. Преподредете желанията си, пренасочете емоциите си, ориентирайте по нов начин своите импулси. Вашите сили не ви принадлежат; те принадлежат на живота. Вие само временно ги управлявате в името на човечеството като цяло. Уверете се, че ще послужат за цел, по-голяма от вашата незначителност, дори по-голяма и от дома и семейството. Отдайте ги на По-Всеобхватното Цяло.“

 

 Ето защо Девата, в един от своите аспекти, е сферата на поклонничество и духовно последователсво. Там индивидът служи на колективна цел и обща дисциплина; сферата на служенето и себе-отричането, на желаната саможертва – където семето се превръща в хляб, за да нахрани гладния. Това е полето на Армията, защото чрез дисциплина и саможертва във война, човекът се научава насила да участва в Голямото Цяло:нацията. Това е зоната на подчинение на структурните Закони на вселената, на човешкия род, на общността. Там човекът може да научи, че този, който губи душата си, намира своята божественост. И научил това, той е готов да почука на вратите на Храма; да се изправи пред голямото преобразувание, което чака онзи, който, отъждествил се със Сфинкса, влиза в Пирамидата като Посветен.

 

 В последно време толкова много се пише за „Посвещение“! И все пак, има какво още да се каже, защото, както при всяка жизнена криза на трансформация, всеки, който се сблъсква с нейните предизвикателства и проблеми трябва по презумция да се изправи срещу тях от позицията на собствената си уникалност. Нещо повече, Посвещението означава различни неща за различните части на човешката личност. Ако става дума за технически умения, може това да е получаването на диплома от „Университета“, към който „специалистът“ принадлежи. А когато говорим за емоционална пренастройка и отношението на индивида към По-Голямото Цяло, в чийто живот той е готов да участва, Посвещението бележи края на усамотението – а защо не и на самата самота.

 

 Лъвът е краля на пустинята защото може, символично казано, да погълне или да властва над всички по-нисши същества. Така той се оказва сам в пустинята. Егото също е само, защото вижда себе си в отношение с другите само като господар на роби, или като виртуоз, свирещ пред благоразположена публика. Така той е сам на сцената, отделен от всички под прожекторите на собствената си гордост и само-наложена мисия – или от великолепието на кралската си позиция. Девицата също е сама, по дефиниция; но това е съвсем друг тип самота. Тя е сама - и очакваща. Очаква въплъщението на една Мистерия, която ще разруши както самотата, така и девствеността ѝ. Можеби се страхува от Непознатото. Взира се, подобно на Сфинкс, в пустинната нощ. Но в сърцето и утробата си тя знае, че Той ще дойде. Това идване ще превърне пустинята в плодовита долина. Ще се роди един народ. Ще се появи Везната: организираната група от хора, общество, обещанието за цивилизация, мистичното „Братство“, чиято истинска същност се разкрива в дълбoката камера на Пирамидата.

 

 Когато девственицата е оплодена от своя любим, тя не просто се свързва с един определен мъж. Тя се отваря към самия живот като цяло. Цялото минало на човешката раса я залива, и тя се превръща в обещанието за бъдещата цивилизация. По подобен начин, Колективното Подсъзнание изплува над прага на съзнанието в човека, който е бил „посветен“. Човешкото влиза в човека. Везните навлизат в Девата. И Девата представлява очакването на това настъпване, дългата и мъчителна подготовка за него.

 

 Първо, обаче, това очакване трябва да бъде възбудено. При Лъв то не съществува. Сфинксът е символичният израз на кризата, която трябва да се случи на определен етап от еволюцията, за се превърне в очакване съзидателната, себе-налагаща, драматична самота на човешкото его (Лъв), и да стане то потенциално плодовития вид самота на човешката душа (Дева). Думата „душа“ за съжаление има толкова много различни и неясни значения. Под нея тук разбираме състоянието на човешката психика – на умът и чувствата на човека – когато започне да осъзнава, че вселената не се върти около себе си, а е участник в някакво много по-всеобхватно цяло на съществуване, чиято привидна безкрайност е възхитителна, но и задължаваща. Съзидателният Огън, който извира като вихър от центъра на индивидуалната личност е Лъвът. Постепенно, този Огън осъзнава Пространството наоколо. Сблъсква се със студенината на това пространство. То го задължава да укроти трептящите си сили. Излъчващите светлина атоми, йонизирани вътре в Слънцата, се научават да действат като по-стабилни химични структури. Енергията се превръща в материя.

 

 Мощта в слабините на Лъва се превръща в разум и точна преценка в главата на Девата. Емоционалните и творчески мисловни драми стават едно разсъдливо, аналитично разбиране. Наблюдава се постоянен процес на изстиване. Пространството побеждава Огъня. Множеството взема превес над Отделната Личност. Взаимността тримуфира над себе-изтъкването. Чувството за по-висшето Непознато прави всички познати величия и емоционални вълнения на егото да изглеждат като илюзии със съмнителна стойност. Ражда се очакването за Онова, което ще доведе Непознатото в душата. Без значение е как ще се зароди това Непознато. Лъвът вече е станал Дева: вечният въпрос.

 

 Кой е вечният Непознат, който ще даде отговор на въпроса „Защо?“ на Девата? Това е онзи, който, защото е безименен, владее силата на Истината и властта да „наименова“ всичко. Той е Посветителят, който винаги дава отговор на загадката на личността и съзнателния живот; този, който съхранява тайната на „Човешката Стойност“. Но за да го намери, отделното его трябва доброволно да стане новопокръстено. Трябва да премине през обучение и трудности, емоционална пренастройка и да се предаде на своята трагична, но и зорко пазена, самота. Той трябва да посрещне миналото с разбиране, за да изгради бъдещето с мъдрост. Трябва да преживее тишината в Кралската Камера на Пирамидата – без срах. Трябва да умре, и да се прероди. Спокойствието винаги се спуска над душата, която търси и тихо се взира в далечните съзвездия във величествената нощ на пустинята. Днес Сфинксът все още се взира, нищо че вече няма последователи за посвещаване в осквернената Пирамида, а бомби сеят безсмислена смърт в близките градове. И все пак, същността на Сфинкса продължава да живее. Човечеството се е превърнало във Сфинкс. То задава вечния въпрос. Търси, чрез световната криза на днешния ден, пътят към новата Пирамида и новото Посвещение – пътят на „Човешкото Множество.“

​

Към ВСИЧКИ...