Към ВСИЧКИ... 

 

 Вече е настъпило времето на зимното слънцестоене, отваряйки Портите на Козирога. Дните са максимално къси. Дълги зимни нощи обгръщат природата, докато сняг обвива окончателно разпадналите се живи организми със своето покривало от мир и тишина. Изглежда, че смъртта властва изцяло над видимата вселена. И все пак, някъде и навеки, се ражда един нов Христос. Животът отново надига глава от юг заедно със Слънцето. То се движи на север, като всеки ден неговата светлинна дъга става все по-отчетлива и ярка. Обещанието за предстоящата пролет се разпространява като мистичен огън по земята, за да възвести на „хората с добра воля“, че Новият Живот е започнал да взема надмощие над приковаващата смърт.

​

 Какво представлява този нов живот, който човекът свързва с красивата Христова история, чийто дълбоки корени са в старите митологични традиции? Кой е вечният Христос, чиято значимост продължава а бъде толкова правдива и жизнена, независимо дали човек вярва в историческия или религиозен Христос? Това е именно „Дневната сила“; онзи аспект на двойнствената жизнена сила, който, в ролята си на изграждаща личността енергия, има свойството да преобразява разпръснатите и раздробени остатъци от предишния цикъл в едно ново органично цяло, неделимо, защото е подвластно на ограничения, и съзидателно, защото е осъзнато. Това структурно цяло в човешкото царство е нещото, което ще се превърне с времето в завършената личност; а именно, човешкия индивид, осъзнаващ своята относителна уникалност, центрирана в чувството за собствено „Аз“ и егото. Христос е онази мощ на вселената, която тласка човека към „индивидуализиране.“ Той е основата, на която стоят всички понятия за равенство и демокрация, за абстрактната стойност на индивида, за честта и недостижимостта на човешката личност. Това е основата на „очевидните истини“ в Декларацията за Независимостта, центърът на „Правата на Човека.“

​

  Христос е универсалната енергия на Дневната сила през периода ѝ на нарастване по време на зимата и пролетта. Тя се „ражда“ при зимното слънцестоене, защото, от този ден нататък, тя се увеличава за сметка на своята пълна противоположност, Нощната сила, която тогава започва да намалява. Нощната сила е събирателна, градяща колективи енергия. Тя развива личността в рамките на обществото чрез магията на човешките взаимоотношения. Започва с градежа на семейството, при символичното лятно слънцестоене в Рак, знака на дома. Постепенно разширява полето на семейството през зодиакалните фази на Дева и Везни. Почита отговорността на човека към неговото потомство и участието му в социални групи. Принуждава индивида да се стреми към още по-дълбока идентификация с растящите колективни стойности. Тя носи на хората обобщенията и откритията на цивилизацията, чието развитие свързва поколенията, расовите групи, и постиженията на отделните личности – докато индивидите не възприемат себе си като малка и незначителна част от огромният организъм на човешкото общество. Племенните групи и малките нации в крайна сметка изчезват. Дошли са дните на империята. Държавата е всесилна; и нейният символ на властта, Цезара, създава многобройни свои подобия чрез повсеместната и опорочаваща власт на парите.

​

 Цезар и Христос; и двамата действат в полето на зодиакалния знак Козирог. Цезар е във върховната си власт; Христос е само едно преследвано пеленаче. И въпреки това, империята на Цезар скоро ще се срути и мощта на Христос ще се издигне още по-силна по времето на Водолей и Риби, докато не се извиси като непреудолимо предизвикателство към живота и личността с идването на пролетта и надмощието на Дневната сила при Овен.

 

 При Козирог, индивидуалната сила на човешката личност търси да се прояви, борейки се да надигне глава над огромната тежест на Държавата. Нощната сила триумфира. Обществото е възприето като висша ценност в този всеобхватен колективен организъм, Държавата, който властва дори над своите водачи. Великите полети на цивилизацията на крилете на философската, научна и социална мисъл при Стрелец, сега са придобили отчетлива форма. Вглеждащите се в бъдещето са изместени от организатори на империя. Постоянно изменящите се и далечни граници трябва да бъда охранявани и укрепявани от армии и администратори. Централната власт трябва да установи строги модели на управление, така че да може да задържи под неперсоналната си власт разнородни раси, множество мисловни течения, безброй традиции.

​

 Имперският Рим на Цезарите вече не представлява първоначалната защитна крепост на римските граждани, онзи силен и могъщ Рим, който е бил по-рано. Сега е огромен метрополис, един световен град. По подобен начин, когато човек успешно е преминал през еволюционните периоди на Скорпиона и Стрелеца, той вече не е онова директно и агресивно его, което крие социалната си несигурност под маската на драматични жестове. Егото е разширило обсега си като се е включило в обществени групи, във всякакъв вид партньорства, чрез отъждествяване със странните и чудни сили, които се появяват във всички колективи, от древното им минало, от онзи резервоар от неизмерими енергии, наричани Колективното Несъзнавано.

​

 Това Колективно Несъзнавано отново и отново залива личното его чрез опияняващите сили, получили се в следствие на не-прокреативен секс и цивилизация. В единия случай човекът се е превърнал в инструмент на тези сили, безучастно поддавайки се на похотта и забързания ритъм на градския живот; а в другия, той е успял да ги усвои. Придобил е опит при Скорпион и е станал философ при Стрелец. Тогава егото му, вместо да нарастне до чудовищна степен, непрекъснато гладно за похот, ново познание, или още повече пари, се видоизменя напълно. Отдало е енергията си на по-висш център на организация и съзнание, който е Азът – центърът както на съзнателната сфера, така и на огромното Подсъзнание, което я обгражда.

​

 Съсредоточен в своето его, човекът не е нищо повече от ограничен, тесен организъм на живот и съзнание. Той е, символично казано, едно малко племе, малка държава. Отделен е от всички останали личности. Лъвската му гордост е станала негов постоянен затвор. Корените на творчестките му дейности се простират само в тесния кръг на личния му опит и непосредствено географско обкръжение. Но какво се случва когато човекът престане да отнася всяко свое чувство, всяка преценка, всяка мисъл, към центъра на собственото си тясно съществуване; когато, посредством социално взаимодействие и любов, чрез образование и разбиране на света, търговия, пътуване и създаване на контакти навсякъде, успее да усвои обширното съдържание на цивилизования свят на своето време – тогава е принуден да открие нов притегателен център; нужно е да приеме друг модел на съзнание, който да побере всичко, с което се е сдобил. „Укрепеният замък“ на егото му остава назад и той се мести в „многомилионния град“ на своето висше Аз. Обаче, възможно е в същото време, премествайки се далеч от своя малък център на власт, той да се превърне в просто слуга в двора на някой мощен Император, в пасивен участник във величието и славата на империята.

​

 Израстването на малкото племе в голяма империя като Римската има много точни паралели с разгръщането на личността от тясното значение на егото и неговата лична гордост до състояние, при което човекът или става господар на по-възвишен живот или неволен участник в някаква огромна всесилна група, от която черпи знания, поддръжка и сила, като отражение на нейната слава.

​

 Следователно, Козирог символизира всички видове типични държавни организации, които включват големи територии и различни расови групи, и всичко, което се свързва с подобни организации, особено политиката и властовите игри. Той е също символ на онзи мистериозен етап на съществуване и съзнание на човека, чийто най-съвършен представител е ориенталският Йога: а именно, човекът, който въпреки че живее сам и проси милостиня, се ползва с богатствата на цялото общество и участва във властта и славата на своите висши Домакини. Въпреки това, Козирога представлява и придворния ласкател, който се кланя пред олтара на някoй владетел в замяна на трохи от власт, както и съвременния политик (или бюрократ), който е мъничка брънка от голямата машина, черпещ живителни сили от Държавата, на която би трябвало да служи.

​

 При Рака, личността намира своята завършеност в един постоянен партньор и стабилно установен дом; и все пак, тази завършеност съдържа също и семето на това, което в крайна сметка ще надхвърли индивидуалното его. Триумфът на обществото над личността се крие в брачната прегръдка, която човекът все още погрешно приема просто като възторг на личността и нейната мощ.

​

 По подобен начин при Козирога обществото и всички колективни сили на живота изглежда че триумфират в лицето на установената и могъща Държава. Също там индивидуалния човек, възприел някаква професия и определена обществена функция, сякаш се е установил завинаги в нея. Но такива Козирожки постижения крият в себе си зародиша на разрушението. Зад всяка съвършена Държава е надвиснала неизбежната Революция. Нито едно професионално достижение не е стабилно, тъй като обществото не е статично понятие, и от постоянно движещия се поток от социални взаимоотношения и възможности, неизбежно изникват предизвикателства към установения ред от новите поколения, изобретения и материалите, които са били завоювани, но са останали неусвоени.

​

 Държавата на Козирога не може да бъде окончателно установена; защото по дефиниция тя е построена на основата на далечни и непрекъснато изменящи се фактори, на кредит и търговия, на метафизични спекулации, които не се поддават на установени правила, и на религиозни организации, които са обречени да бъдат резрушени от същите тези, които са били техни най-върли поддръжници: мистици и светии. Един малък племенен организъм може да устои с хилядолетия, защото е толкова конкретен; защото стойността на правилата в него е видима, а кръвните връзки са необратими. Но империята трябва да променя непрекъснато границите си; политиците трябва да правят компромиси и да се споразумяват с тези, които, издигнали се достатъчно за да опитат от властта, ще искат още и още и ще унищожат своите водачи. Богатите, за да увеличат богатството си, са принудени да образоват масите, за да станат те технически способни да боравят с машини, както и за да бъдат консуматори, които да поглъщат продуктите от тези машини. А масите, веднъж образовани, ще се надигнат. Цивилизацията – този Бог на Козирога – трябва непрекъснато да се самоунищожава, докато в същото време увеличава обсега и властта си. Нейните най-благородни деца са именно тези, които ще поведат разрушението: реформаторите и мечтателите, онези умове, които нито едно постижение не би могло да удовлетвори. Те ще носят в душите си белега на Водолея.

​

 Но какво налага тези реформатори-Водолеи да бъдат толкова недоволни от сатуквото, толкова силно желаещи трансформация и революция? Това е защото в дълбините на все-още неосъзнатото им съществуване бушува току-що събудилата се Дневна сила. И унищожението на старото, чиито инженери може да станат, е действието на онзи „меч“, който Христос ни каза да носим: „не мир, а меч“. Реформатора-Водолей следва стъпките на пророка-Козирог. Това, на което той дава гласност всъщност е силата на един нов човешки вид, роден в подсъзнателните дълбини на Империята, мощта на нисшите класи, които със съзнание събудено от господарите си или заради алчност, са обречени да се вдигнат.

​

 Този нов вид човек е Христос, роден по време на зимното слънцестоене в „яслата“ – люлката на дълбочините на човешкото подсъзнание, с още само жовотиснки сетива. Това е нов тип личност, нов тип дом. И двете ще достигнат завършеност едва по време на идващия период на Рака, но започват да придобиват форма в майчинската закрила на снега, който покрива необятния потенциал за процъфтяване на земята. Така, както обществото в своята имперска фаза става това, което се е зародило от брачната прегръдка, по подобен начин възхода на отделната личност може да бъде проследен обратно към семето, посято по време на върха на великата Империя „сред овцете и козите“: Христовото семе. Това семе е източникът на Дневната сила. То е потокът на „живителни води“ – тези, които ще се излеят обилно от урната на Водолея, Водоносецът.

​

 При Козирог, Христовото семе е почти напълно незабележимо, толкова силно е залята прохождащата Дневна сила от обширните структури, изградени от Нощната. Намираме я само в сърцето на Козирога Йога или Пророк; самотният Отшелник; Бродещият по висините на заснежените върхове; отделният Индивид, който след като е приел и в най-здравите структури на личността си цялостното съдържание на Колективното Несъзнавано, се е превърнал в „утроба на целокупното човечество“. В тази „утроба“, която представлява осъществяването на един цял цикъл на развитие, той, който се е превърнал в човек-семе, получава в пълно посвещение Новият Живот, идващ отгоре. Изминали са девет месеца откакто изобилната природа е била оплодена от Слънцето при Телец. Така тя вече е готова за раждането на Новия Вид.

​

 Това е тайната, която битува в дълбините на подсъзнанието на най-благородните сред Козирозите. Те носят в себе си едно живо семе; и все пак, още не познават неговото значение. И отчаяни от самота и неосъщественост, търсят забрава в социални дейности, обществени грехове и упойващи средства. Жадни са за власт, но тя не успява да ги удовлетвори – и те го знаят. Затова се обръщат към похотта и ексцентризма, за да запълнят празнината. Наричани са „себични“, защото носят маска. И не смеят да я свалят, защото се страхуват, че така ще загубят социалния си статус и амбиции, докато отдават почит на новото дете вътре в душите си.

​

 Типичен Козирог беше Удроу Уилсън – когото гадателите идентифицират с древния фараон Акх-на-тон, първият, който провъзласил в Западния свят преобладаващ монотеизъм, нова религия на Единствения Бог, налагайки го насила на своите хора, и който рухнал след смъртта му. По подобен начин Уилсън се опита да наложи на народа си възвишения си международен идеализъм, визията си за обединено човечество. В Египет от XIVти век преди Христа религиозният монотеизъм представлявал Новия Вид човешко съзнание. Днес, Човешката Федерация е обещанието, и основата за новия Човек. И един благороден Козирог, със всичките си недостатъци и самота на Козирога, се опита да втълпи на хората разбирането за това ново раждане в Реалността – и се провали, защото народа му не успя да погледне над своята инерция и своите политици. Сега един Водолей поема товара на Новия Живот. (бел. Ф. Д. Рузвелт)

​

 С времето Новият Живот винаги печели. Новият тип човешко същество пропуква кората на гниещата материя на това, което е останало от някога могъщата Държава на Цезар, когато пролетта накара семената да поникнат след потоп от бури и дъждове. Христос винаги побеждава Цезар. Човешката Федерация трябва да спечели битката с имперските машини, издигнати от властови групи, които се ползват от Стрелешките енергии – машини и пропаганда, танкове и фанатизъм – за да осъществят амбицията си. Цикълът на живота не позволява състояние на неподвижна осъщественост. Всичко се превръща в своята противоположност. Колелото се върти непрестанно и Дневната и Нощната Сила си взаимодействат в постоянно подновяваща се драма, която е самият живот.

​

Превод от английски: Радилина Шанова, Валенсия, 23.01.2019

 

Към ВСИЧКИ... 

​