Към ВСИЧКИ...                                                   

​

 При овена, човешката личност изживява фазата на юношеството. Ръдиар започва обяснението на този първи знак от годишния цикъла на съществуване с картината на надигащото се от твърдата земя семе, което носи чудото на покълването. Постигнат е баланс и изравняване на Дневната и Нощната сила (при пролетното равноденствие), като от този момент нататък нощната сила ще намалява своя интензитет за сметка на дневната. Образно казано, предишния играч напуска сцената и скоро се превръща просто в спомен, колкото и ярък да е този спомен. Нова звезда сега се опитва да наложи правото си за влияние над човешкото съзнание и от тук нататък тя ще води шоуто. И все пак гласа и е плах и несигурен и макар и перчейки се, на лицето и са изписани вътрешни страхове.

​

  Докато не настъпи пубертета при порастващото дете, хоризонта на личността му е ограничен от стените на някаква включваща матрица. Първо, това е утробата на майката, след това по-разнообразната среда на семейството, което крие зад здравите си стени нарастващи конфликти. Но макар и обособена в определно физическо или психическо пространство, самата личност на детето е още в своята предродилна фаза. Колективната природа я е обградила и тя се опитва да излезе от нея. Юношата се ражда като отделна личност в свят, който изглежда чужд и враждебен; и който трябва да бъде покорен и то без страх.

​

  Страх, смесен с напиращо очакване, непохватност, емоционална обърканост – ето това е юношата. Той се впуска презглава в желанието и бързичко се свива при най-малката болка. Самонадеен е по един смехотворен начин. Воден от вътрешна нужда да продължава напред, налага себе си вулгарно и дръзко. И все пак се надява, че ще може да се оттегли обратно към сигурноста на майчината среда. Най-малкия полъх на съдбата кара това ‘агънце’ по сърце, както се изразява Ръдиар, да се свива, като в същото време препуска презглава напред като истински овен.

 

  Психологическата характеристика на юношеството описва основната природа на типа Овен. Емоционалната му нестабилност и некоординираното му, водено от усещане за съдбоностност желание. Обострената му чувствителност прикрита под маската на отношение тип ‘на кого му пука‘. Чистата му инстинктивност и честото му бомбастично самоналагане, което не е истинска егоцентричност, a по-скоро е резултат от някаква био-психологична принуда, която той изпитва по един много дълбок и съдбовен начин. Човека тип Овен чувства вътрешна необходимост на всяка цена да придобие собствена личност. И тук Ръдиар използва един поетичен израз като пример, казва че овена се чувства задължен да ‘насили отдалечената си индивидуална душа да поеме на плещите си товара на прераждането, или по-точния превод е превъплъщението – да се въплъти отново. Овена не се стреми към сила и власт, за да удовлетвори себе си, а за да демонстрира себе си на самия себе си – иска силата, която му е нужна, за да се превърне в личност. И ако изглежда нужаещ се от любова или слава, то е защото се чувства слаб и несигурен вътре в себе си и има нужда от постоянно насърчение и поддръжка отвън.

​

  Тъй като при него Дневната сила все още едва-едва задминава Нощната, овена хвърля съзнателното си его доста остро, понякога дори отчаяно, в желанието си за живот – и често се престарава. Носталгията му е толкова силна, колкото и нетърпението му. Поддава се и на романтична сантименталност, и на нова страст, като и двете, макар и остри и директни, не траят дълго и винаги подлежат на рязка промяна. Повече от всеки друг знак, той обича самата си нужда от любов повече отколкото определен човек. А се нуждае от любов защото в основата си е самотен и се страхува от света. Но също толкова се страхува и от ограничението, което идва от един постоянен съюз или асоциация с нещо, защото той трябва на всяка цена да продължава да расте и непрекъснато да разширява влиянието на напиращата си личност; на всяка цена трябва да избягва застоя, който много бързо може да доведе до изпадане обратно в миналото. Пионерския му инстикт е прикрит страх от рутината и притеглянето от традицията. Той просто трябва да продължава да израства; и смяната на партньори, на хоризонти, на приятелста, му дава поне усещането, че върви напред, илюзията за разтеж.

​

   Разбира се, обичайния овен грубо ще отрича тези скрити подбуди в действията си. Не му е присъщо да спре да се движи, за да разбере себе си. Задачата му не е да гради съзнание, а личност. В основата си, той не е мислител, а по-скоро строител. Трябва да проявява импулс за живот. Дневната сила напира в него с голяма интензивност. Няма значение какво и къде ще строи. Важното е да усеща, че е въвлечен в съдбоносно движение. Иска да чувства, че чрез него действат някакви по-големи сили.

 

  Една формирана личност може да действа бавно, тихо и последователно; защото действа от позиция на относително установена база. Но типа Овен е постоянно в процес на изграждане на себе си. Той няма усещане за установена личност или за граници. Винаги е отворен да приеме наплива на универсалния живот, който не е никак персонален. Овена никога не е завършен продукт и малко се интересува да довършва това, което започва. Обсебен е от самия акт на творене, а не от творенията си, и затова се чувства задължен да създава още и още, да натрупва повече сила и все повече живот. Най-голямото му желание е да предаде на другите тази сила, както Ръдиар казва – ‚да оплоди девствените поля‘ и после да отмине към следващите.

​

  В това отношение той е безчувствен и хладен. Ролята му е да раздава – но не неща, които са негови собствени. Той е раздващ просто енергия – енергията на Дневната сила, която напира в него. Трудно му е да си присвоява какво и да е. Но пък ако го направи, се привързва към това нещо, поне за известно време, доста силно, но само от от страх и самота. Защото това ‚нещо‘ изведнъж се превръща за овена в символ на неговата личност – а Личността е единственото, което копнее да придобие, но никога не може да бъде сигурен, че го е постигнал, защото то по същността си не може да бъде ‚завършено‘.

​

 Тъй като при овена Дневната и Нощната сила се балансират една друга, този тип човек е в състояние на постоянно поддържане на равновесие, вътрешно разкъсван от противоположности. Затова е нетърпелив, раздразнителен, нервен и често невротичен. Но неврозите му са породени от действието, от чувството му за поражение пред непреудолими пречки, изтощение от усилието, или липса на личен интерес от самото действие, в което иначе изглежда, че влага голяма страст. Тази енергия всъщност не е ‚негова собствена‘ . Той не е вътре в нея. Овена непрекъснато търси начин да осъществи себе си като личност, но целта вечно му убягва и сякаш е отвъд него. Така той продължава да действа, да иска, да изразява емоция, да твори. С наблягането на действеността едва успява да прикрие празнината и страха си от едно вечно юношество.

​

  Никой от обкръжението му не бива да узнава за това. Овена не просто е обладан от активност, той е и в ролята на актьор. Играе роли и харесва чувството, че е под режисурата на невидим драматург; защото това му носи усещане за сигурност във вродената му съдба. Лесно може да се превърне в голям последовател, просто защото не е сигурен в собствената си личност. Символично казано, той понякога има ‚юношески увлечения‘ към някой ‚Учител‘, в когото проектира страста си към изразена индивидуалност. Вместо да проявява слаб характер, той се потапя в преклонение към някой ‚велик персонаж‘ , но предпочита той е да някой далечен, идеалистичен и неприсъстващ. Тази погълнатост е винаги психологическа проекция на собстения му копнеж за индивидуалност. Ако сам не съумее да изиграе ролята на индивид като външно демонстрира създаване или опложане, той я проектира, като я превръща в интензивно следване на някаква идеална фигура или ‚голяма кауза‘.

​

 При Овен, личността все още не е съвсем отделена от акта. Тя се съдържа в директната непосредственост на едно действие, което е резултат от нерационална сила, която е от една страна ‚вродена‘, а от друга -‚божествена‘. Действието е в права линия; и все пак, тъй като вътрешното чувство за несигурност има склонност да превива обратно към земята ‚изкачащото стъбълце, блъскано от социалните бури‘, този вид действие често се нуждае от опора. Овена, обаче, трябва да придаде важност на тази своя нужда от подкрепа; трябва да я направи нелична, за да може неговата личност да не отслабне в очите на другите – или в собствените му очи. И наистина той знае, съзнателно или не, че нещо му липсва. Той знае, че неговата личност все още не е съвсем конкретен факт; че едва още излиза от състоянието на субективност. Но това също така означава, че корените и са още в необятността на колективния живот – че е пълна с живителна енергия, която е плод на формиращата сила на всеобщата еволюция – тази, която много хора са нарекли Бог.

​

  При Овен се чувства ‚пулса на живота‘  - на съзидателния Полъх. Там той преминава. Нахлува напред – и изчезва. Силата на овена е силата на светкавицата, която се спуска отгоре и удря от тъмнината на ‚Колективното Неосъзнато‘. Това е силата на откровението (разкриването). Мощта на пусната на свобода Съдба, която изпепелява, но и опложда. Такава сила, на което и ниво да се проявява като огнени спусъци, придава на действията на овена пионерски, неличен и можеби космически и съдбоносен характер. И наистина, във и чрез най-достойните и благородни прояви на овенската мощ, не е индивидуалния човек този, който действа, а човечеството – човека като цяло. Възможно е социална или религиозна група, нация или раса, по един по-малко екзалтиран начин, да изрази гласно своите нужди или да предложи решения за тях чрез такъв човек – някой, който не е съвсем съзнателна личност, но е нещо повече от индивид.

​

   И когато такъв човек усети значението на съдбата, която се проявява чрез неговото действие, егото му може да бъде обзето от гордост. Възможно е да стане арогантен и да започне да предявява претенции към обществото, все едно всички привилегии му принадлежат по право. И въпреки това, в повечето случаи, гордостта му си остава повече юношеска, премесена със смиреност и особено чувство за несигурност. Защото вътрешно той знае, че не притежава източника на гордостта, че може да изгуби контакт с него и да остане празен. Това различава овенската гордост от тази на типичния лъв. При лъва гордостта е концентрирана в личността и корените и са в търсещото слава ‚Аз съм‘. Овена ще наблегне повече на СЪМ отколкото на АЗ. Той се гордее с това, което върши и което се върши чрез него, с онази огромна сила, която той командва, с мощната мъжественост на своя организъм. Важното не е това, което той Е, защото той никога не е съвсем сигурен какво всъщност представлява.

​

 Овена е ‚зората‘ на личността като обективен и съзнателен факт в цикъла на разгръщането на човека. При това зазоряване, светлината на съзнанието постепенно се прокрадва на Източния небосклон, събуждайки всички сили, които пренадлежат на царството на Деня. Но на Запад все още е тъмнина. Силата на Нощта все още управлява голяма част от човешката психика. Оттук нататък тя ще контролира спомените и ще завладява пространствата под хоризонта, а те са  полето на подсъзнанието.

​

  Когато човек се разбужда, той се среща със сънищата си – сумрачния спомен за нощното състояние на психиката. Тяхната несвързаност витае по време на всяко негово събуждане. И тъй като претеглянето на Нощната сила все още е силно и настойчиво, овена се вкопчва с догматична и отдадена интензивност в ‚идеи‘, ‚разум‘ и ‚логика‘. Те стават своеобразни свидетели на триумфа на Дневната сила над несвързаните фантазии от царството на Нощта. Те са крепостите от форма и съдържание над хаоса и пред-родилните страхове. Но ако овена се откаже от съзнателното и се дръпне навътре в себе си, той бива веднага потопен в изобилната фантазия на своето подсъзнание.

​

  С преминаването на повратната точка на пролетното равноденствие, Нощната сила, победена от нарастващата интензивност на Дневната сила, напуска сцената на съзнателното, но само за да стане интровертна, подсъзнателна и трансцендентална. Вече показахме как Нощната сила достига своето пълно осъществяване в Козирог – в прилагането на социално-културния идеал за заедност – Държавата. В двата следващи зодиакални знака – Водолей и Риби – този стремеж за сформиране на група, волята да се изгради колективно и постоянно ‚по-голямо цяло‘ от множеството отделни личности, се одухотворява, става нещо повече от физическо, повече от социално дори. Така Водолей символизира социалния идеализъм, социалната реформа и социалната трансформация под влиянието на Уран; и при Риби достигаме до концепципта за ‚невидимото Общество‘ или ‚Триумфиращата Църква‘ – на Небето. Онази ‚общност на Светиите‘, символизирана от Нептун.

  

  Нощната сила при овена действа по още по-трансцендентален начин. Неин символ е ‚агнето, пренесено в жертва за спасението на света‘ – с други думи – мъченичество. Чрез мъченичеството, човека тип Овен извършва трансцендентен тип действие, такова, което е подтикнато от огромния му стремеж да живее и да достигне безсмъртие като личност. Защото, да бъдеш мъченик означава да станеш в очите на обществото безсмъртен символ на една Кауза. Това е чрез смъртта си да постигнеш осъществяване като личност.

​

  Това е безсмъртието на семето, което умира като семе, за да може отново да има живот и растителност. Това е вечното ‚разпятие‘ на това, което е било посято при Везни. Семето умира в новия живот, така, както нощта и звездите изчезват в яркия изгрев. И точно тази смърт на нощта и звездите, смъртта на семето е тази, която дебне от подсъзнанието на Овена, който не е напълно потопен в трескавата активност и разхвърляната си плодовитост. Затова визията на овена, отвъд прага на съзнателното, копнее за семето, което за него е Майката. Докато в съзнателната си природа той действа в името на бъдещето, подсъзнателно мечтае за миналото.

 

  При Овен, както и при Везни, границата между съзнателно и несъзнателно е много тънка. Тези два знака са знаците на равновесието, при които Дневната и Нощната светлина са с почти идентична сила. Само ПОЧТИ идентична, обаче. Защото при Овен Дневната сила има инерция навън, която и гарантира доминация, но доминация, която трябва да отдаде почит на миналото – на Нощната сила.

Донякъде поне, от овена се иска да пренесе в жертва своето минало, да го изгори на олтара на своето посвещение на новия живот. Тази жертва може да бъде и радостно и спокойно действие; но мощта на Нощната сила често я превръща в драматично мъченичество. Оттам, чувтвото на самосъжаление, което толкова често се открива при овена. То е резултат от напиращата Нощна сила, която още се е вкопчила в хегемонията си. Това е негативно качество на овена. Самосъжаление, униване преди действието, чувство за безполезност и усещане на себе си като жертва на съдбата – все негативни проявления на знака. Те могат да бъдат преудоляни само когато съзнателното его успее да ‚асимилира съдържанието на несъзнателното‘ , когато всички енергии на типа Овен са съзнателно и нарочно внедредни в работа и съдба, които са били ясно приети и изпълнени.

​

  Това е Овена – неговата сила и слабост – неговия товар и съдба. Песента на овена е песен на слънчевата ‚екзалтация‘, защото във и чрез нея, Слънцето – екзалтирано в Овен – усеща за първи път, че победата е спечелена. Тази победа над нощта се празнува на 19тия градус на Овен, точката на ‚екстаз‘ на слънчевата сила. Това е символичния ден на Възкресението – Великден. По-късно при Лъв, съзнателното слънчево его ще реализира себе си съвършено и само чрез радостта от творческото себеизразяване. Но на 19тия градус на Овен, Дневната сила триумфира с промивката на първата юношеска любов. Тогава Живота влива жизнерадостност в малдежа, който се чувства окрилен. Това в действителност е Великденската радостна песен, първия цъфтеж на дърветата - преди Телец, когато се появяват зелените листа.

​

​

Превод от английски: Радилина Шанова, Лондон, 31.08.2016

​

Към ВСИЧКИ...