От: 'Пулсът на живота - нови динамики в астрологията' на Дейн Ръдиар, 1943
12 Фази на човешката опитност
8. СКОРПИОН
(to original text)
Фазата на Скорпиона в годишния цикъл на жизнената енергия и проявлението ѝ на земята и в човешката природа е учудващо погрешно разбрана. Като резултат ѝ се приписват странно отрицателни качества. Така се е получило, тъй като тълкуващите не са успели да отнесат знака към цялостния цикъл на Дневната и Нощната сила, подчертавайки реакцията на обикновения индивид към него при днешния етап на социална еволюция, вместо положителната същност на самия знак; също и защото при Скорпиона е осезаемо настъпването на зимните дни и дългите нощи, а примитивният човек ненавижда това приближаване на физическия мрак. Ненавижда го, защото корена му е в земятa, в близостта до растителния и животинския свят. Скорпиона предвещава зимен сън; неговата скреж подпечатва участта на червените и златни листа. Затова се е превърнал в символ на смъртта. Само за малцина може да означава „прераждане“; и дори тези малцина често не разбират правилно значението на такова прераждане.
Когато изследвахме символизма на Везни, подчертахме факта, че трите зодиакални знака на есенния период са стъпки в растежа на обществото и социалното съзнание на човека. По време на есенния период социализиращите сили се надигат с нарастващ импулс след като Нощната сила е увеличила мощта си след есенното равноденствие. Реалността на човешко взаимодействие, на съвместно съществуване в рамките на цялостната, стабилна и постоянна структура на общността се подготвят при Везни като нужда и идеал на поведение. При Скорпиона, на тази реалност трябва да се придаде живот, да стане проникваща и драматична, неизбежна. Тя трябва да пропие самата плът и кръв на човешките същества; в дълбините на душите им; в същността на „личността“. Да се превърне в движеща сила. Тази движеща сила е секса в неговите социални аспекти, секса като строител на цивилизация.
Постоянното заклеймяване на Скорпиона като „прокълнатия знак“ има паралел с отъждествяването на секса с греха, което толкова силно определя голяма част от нашата християнска цивилизация. Следователно, темата е пропита от „комплекси“ и закостенели нагласи, които не подлежат на промяна дори чрез най-задълбочен анализ. Въпреки това, на основата на едно широко разбиране на цялостния зодиакален цикъл на Дневната и Нощната сила, много би могло да каже, което да осветли нещата.
Сексът има два основни аспекта: размножителен и не-размножителен, или социален. Първият се отнася до знака Телец, а втория до Скорпион. Странно е, че това разграничение не е направено от Западните астролози и философи; защото връзката на Скорпиона със цялостната сексуална активност е много специфична, имайки предвид, че той е късен знак от Зодиака и се свързва с есента, времето когато в природата живителните сили заспиват. Сексът, като стриктно биологичен фактор, е основна функция на всички организми и очевидно трябва да се свързва с размножителния период при животните и времето на растеж на цветята. Негов символ е Телеца, Бикът- знак на плодовитостта и мъжката сила.
Телец е знакът на чисто физиологичното размножаване. Той е фаза от процеса на изграждане на отделна личност. Символизира късното юношество – неговият инстинкт към несъзнателно размножаване, не-социалния му подтик към лично развитие чрез това да оплоди и да бъде оплоден, както и посредством някакво емоционално преживяване. Телецът става свидетел на пълното емоционално изразяване на Дневната сила и на чистата персоналност без какъвто и да е социален контекст. Става въпрос за чисто желание, без мисъл или съзнание, без отклонение или лично-социално разграничаване: универсална сила, която сама по себе си нищо не „означава“. Тя просто Е. Така, както животът просто Е.
Знака Скорпион е пълна противоположност на знака Телец. Това означава, че в изграждащата общности половина на цикъла, когато Нощната сила се увеличава, той заема същото място, което Телеца заема в първата половина на личностно изграждане и увеличение на Дневната сила. Следователно, на стремежа за размножаване при Телеца съответства друг стремеж, който е самата същност на Скорпиона. Този стремеж е силното желание на индивида да се слее в абсолютен съюз с други индивиди, за да съставят заедно едно по-голямо органично цяло.
При Везни това изпъква като мотив за социално поведени и участие в групи; но в дълбочината на чувствата си, Везната все още е силен индивидуалист. Дневната сила при нея е все още твърде силна за да позволи на личността да се отдаде напълно в какъвто и да е съюз с другите, който би бил безвъзвратен. Везните са в състояние на нестабилен баланс между намаляващ индивидуализъм и нарастващо социално чувство. Но при Скорпион желанието да бъде отделен индивид е обладано с драматична интензивност от нуждата да стане нещо повече от самия себе си; от стремежа да се слее с другите, така, както малки потоци се вливат в големите реки, а реките в морето. Именно този стремеж е трансценденталният и социален аспект на секса. Той представява не размножителната дейност на късното юношество, която цели да изгражда, а не-размножителния, социален и да – мистичен секс на зрелостта, който е копнеж за само-забрава и съюз чрез другия с голямото цяло, и дори с „Бога“ – както Ориентът и повечето окултни традиции добре са разбирали.
Сексът е бил познат през вековете като врата към „космичното съзнание“. Измисляни са ритуали за канализиране на този свръх-човешки подтик и насочването му към определена цел. Индуските тантри и някои видове йога подчертават такива ритуали. Всички антични храмове са били техни свидетели и много Западни общества са проповядвали тайно практики, които да доведат до това сливане на енергии в рамките на един голям резервоар. При навлизането на Християнството темата е била обвита от мистерия и тук не е мястото да обсъждам тази обща основа на всички видове „приложен окултизъм“. Но истинската същност на знака Скорпион никога не би могла да бъде разбрана докато човек не осъзнае, че сексуалната сила в Скорпиона не бива да се разглежда като създаваща поколение, а като средство за постигане на освобождение от тесните граници на личността; целата е да се достигне екстаз, в който отделната личност надскача себе си.
Какво всъщност представлява това надскачане? На първо място, съюза в екстаз поражда понятието за „сродната душа“: двама слети в трансцендентен съюз „по заповед на Живота или Бог още от времето а Сътворението.“ Това е романтичният идеал за свързване – идеал, който не принадлежи на царството на Телеца и процеса на създаване на потомство, но който изгаря изцяло Скорпиона. Мистиците го превръщат в нещо напълно трансцендентно, опитвайки да се извисят към съюз с „възлюбения“ – Животът, Бог, Учителят, или каквото и да било име, с което можем да наречем този тайнствен „Друг“, със и във когото Азът губи своите граници и достига космично съзнание.
Това, обаче, е само един аспект на процеса на сливане в по-голямото Цяло. Другият в Християнството е символизиран от свързването на посветения индивид с Църквата, мистичната Булка. Тук имаме сливане на индивида с почитаната общност; такова сливане е толкова дълбоко интимно и силно емоционално колкото и най-съвършения съюз на тела или чувства. Да знаеш, че общността съществува и да си склонен да работиш за нея е осъзнаването на Везната. Но при Скорпиона трябва да има идентификация. Скорпиона е символ на секса като психично отъждествяване, без никаква мисъл за физическо потомство – всъщност, често по такъв начин, че да се изключи възможността за подобен резултат. При такова психично припознаване Нощната сила триумфира – и се ражда духовната реалност на цивилизацията.
Домът (при Рак) се изгражда на базата на про-креативния секс при Телец; но цивилизацията (при Козирог) произлиза от социалната трансформация на секса извършена от Скорпиона, посредством обобщенията на ума и общественият ентусиазъм на Стрелеца. И тук стигаме до широко обсъжданата тема за култура срещу цивилизация. Културата се корени в енергиите освободени от Телец и Дневната сила; цивилизацията произлиза от изразената енергия на Скорпиона и Нощната сила. Културата се занимава с отделни части; цивилизацията, с универсални понятия. Културата е базирана на традиции предопределени от климата, географското положение, наследствените и биологични фактори предавани от поколение на поколение. Цивилизацията е резултат от работата на творчески гении и водачи, които са оплодили съзнанието на безброй човешки същества със своята визия и познание. И докато цивилизацията е нещо, което се развива при фазата на Стрелеца, то нейните корени са в Скорпиона. Произлиза от силния сремеж, който имат всички човешки водачи, непрекъснато да вливат себе си в огромната матрица на човечеството.
Тази цивилизоваща сила е белег на скорпионския тип секс, защото е родена от копнежа за идентификация на личността с Висшето Цяло, човечеството; да надскочиш себе си, оплождайки обществото...и бидейки оплоден от божественото. Такова над-човешко сексуално действие ражда потомство; но това е социално потомство, което произтича от духа или от мисълта. Чрез такова действие оперира Нощната сила, както при Телец Дневната сила се проявява в плодотворното сливане на телата.
Има, обаче, и една отрицателна страна на това освобождаване на енергия при Скорпиона; тя е свързана с намаляващата Дневна сила, която в последствие е станала по-интровертна и субективна, и можеби подсъзнателно действията ѝ са изпълнени с повече негодувание. Това е тъмната страна на цивилизацията: алчността за обществена власт и похотта. Тази жажда за власт се появява в индивида, който вместо да се слее с по-голямото цяло, дърпа към себе си енергиите, които са се породили от споделения живот, обмяната на ценности между хората и търговията, които са в основата на обществото. Търговските отношения, които възникват – или поне временно се зараждат – на нивото на Везни, берат своите плодове при Скорпион. Ако тези плодове са присвоени от алчните, се стига до социален грях. Всеки, който злоупотреби с продуктите от обществената обмяна на ценности извършва прегрешение срещу обществото. Всички големи бизнес обединения, основаващи се на алчност, всички политици, които търгуват с обществена власт, всички рекетьори и гангстери, всички водачи, които си играят със страха и страстите на масите, извършват греха на Скорпиона. Те преследват социална власт – вместо да оплодят обществото като истински цивилизатори, приравнявайки своята съдба със съдбата на народите си.
Същото важи и за хора, които непрекъснато търсят сексуални удоволствия и себе-задоволяване. В тези неща откриваме само негативната страна на Скорпиона. Отрицателанта Дневна сила тегли към себе си новите енергии, създадени от градивността на Нощната сила. Тя копнее за това, което вече не може да осъществи като действие. Създава илюзии и искушения; изостря желанието. Води до сексуални неврози, където копнежа по сливане с по-големи потоци от енергия чрез друг човек – или чрез група – е възпрепятстван.
Скорпиона не е прокълнат знак, а грехът и нещастието идват само там, където висшата творческа сила е изкривена и изопачена от страхове и комплекси родени от безсмислено следване на традиции представени като добродетели, или като резултат на хаотични и нетърпими социални условия. Там, където свободната игра с енергиите не се е случила при Телец, неосъществената личност, когато се сблъска с новия си живот в обществото, се ужасява да направи стъпка към позитивната страна на Скорпиона. Вместо екзалтираното свързване с другите, чрез което човека ще се прероди, преобладава чувство на безсилие, което го прави негоден за тази стъпка. Налице е ненавист срещу обществото, или срещу целия живот. Това негодувание и подсъзнателно насилие, което ще разруши самите инструменти за освобождение на по-високо ниво, са символизирани от жилещия и отровен Скорпион, в чиято опашка се крие социална и индивидуална смърт.
Идеята не е Скорпиона да се превърне в орел, както някои символици искат да кажат. Скорпиона е разпад. Той не е естествен продукт на еволюция. Орелът, а още повече, фениксът, са по-адекватни символи на същността на фазата от природния цикъл на годишна трансформация, която следва Везни. Фениксът символизира раждането на живота на ново ниво чрез изгаряне на всички ограничения в огъня. Този огън е истинският символ на енергията, която гори в човека, който е достигнал до осмата фаза на пътуването си през Зодиака. Това е огънят, който унищожава по-нисшите форми и възвестява по-висшите, които следва да се развият по време на периода на Стрелец. Същият този огън е трансцендентната и окултна страна на секса – която е много различна от инстинктивния стремеж към създаване на потомство на Телеца, където тя е чисто земна и плодотворна енергия.
Много се е говорило за задълбочеността, безпощадността, амбицията, жестокостта, ревността и страстта на хората, в чиито карти Скорпиона е водещ фактор. Но е изумително колко много хора, освен Скорпионите, демонстрират такива характеристики и колко често самите Скорпиони не го правят! Повечето такива отрцателни черти в историческите и съвременни личности са пряк резултат от архаичния социален модел. Типът Скорпион постоянно се идентифицира с обществото, и страстите на това общество са и негови. Екстаза и славата на социума стават негови собствени. Той е човек, през когото протича енергията на обществения процес с неустоим интензитет. Ако тази енергия е насочена към разрушение, то се превръща в могъщ разрушител; безжалостен вожд или престъпник. Когато човечеството се научи да съжителства като едно свързано цяло, балансирано, хармонично и естествено, тогава неговите Скорпиони ще бъдат окрилени, като същински орли.
Скорпиона е една от четирите символични Порти през които се появяват Аватарите; хора, които са говорители на общия Баща на цялото човечество, наречен „Бог.“ Скорпиона символизира божествената сила като могъщ Цивилизатор на едно обединено човешко общество; значимо е да се отбележи, че един от хората, които милиони наричат „Аватар“ и „Божествено проявление“ е бил Скорпион: Baha’u’llah, великият персийски пророк, който преди по-малко от сто години, обяви Единството на човечеството чрез нов Световен Ред, и предизвести великата ера на обединение, която ще настъпи.
Превод от английски: Радилина Шанова, Валенсия, 22.01.2019