От: 'Пулсът на живота - нови динамики в астрологията' на Дейн Ръдиар, 1943
12 Фази на човешката опитност
2. ТЕЛЕЦ
(to original text)
След като е триумфирала над Нощната сила при пролетното равноденствие, Дневната сила, която при Овен се е втурнала напред в юношеско желание за себеизява, става при Телец по-стабилна и устойчива. Тя престава да се бори – често просто срещу духове и вятърни мелници – за привилегията да изкара наяве своята енергия като личност. Тя се опитва да установи себе си по осезателен начин. Тя изисква резултати; и се научава, че резултати се постигат чрез повторение, насочени движения, упорита настойчивост и непреклонни усилия. Също така се учи, че единствено близкият контакт със земната материя може да произведе тези конкретни продукти, че крайната полза от Нощта е човешката личност.
Телец е противодействието, което последва действието на Овена. След острата вътрешна несигурност на Овен, която човекът от този тип често превръща в предизвикателство и добродетел, Телец изнася ново преставление с акцент върху сигурността. Пионерският инстинкт отстъпва място на организационните способности на заселника. Енергията се трансформира във власт; тя, като чиста възможност за движение намира съпротивителен материал, срещу който да извършва своето действие. Движението само по себе си в Овен става при Телец насочена емоция, предизвикана от определени обекти. При Овен, вселенския живот протича през юношеско его, копнеещо да бъде индивидуална личност. При Телец, силите на традицията, навика и материалната инерция се сместват с този не-личен, полу-осъзнат поток от енергия; резултатът е движение в кръг, от което ще бъде изградено установено чувство за собствена личност, за точно определана съдба.
Овен се движи по права линия; Телец – в кръг – а Близнаци ще комбинира двете в спирала. Правата линия винаги присъства в геометрията като тангента на кръг. Тя показва действието на сила, която излиза извън границите на кръговото движение. По подобен начин, при поникването (на растение) има пропукване на затвореното под формата на сфера семе. Затова Овен (резултата от поникването) е отприщването на едно движение под права линия; след което, Телец отново огъва тангентата в кръгова орбита, спирайки това, което иначе би се превърнало в постоянен, изтощителен поток от енергия в пространството: експлозия.
Овен и Телец взаимно се допълват. Но не по начина, по който Овен и Везни са едновременно допълващи се и противоположни. В основата си Овен е противоположен на Везни. Посоките, в които действат са срещуположни. Овен се движи към максимална Дневна сила; Везни към все по-голяма Нощна сила. От друга страна, Овен и Телец се характеризират с нарастващата Дневна сила. Но при Овен Дневната сила е праволинейно действие, тъй като основният проблем за преудоляване е окончателното надделяване над Нощната сила. Когато това вече е постигнато, изниква нова нужда: нуждата от стабилизация и доброволно ограничаване. Това е работата на Телеца.
При Овен се търси действие заради самото действие. Има воля за свобода, страх от ограничения, отъждествяване със самата мобилност и не-системност на първите завоевания. Това естествено води до разпиляване и остро чувство на безполезност от живот, който изтича като пясък между широки пръсти. Тогава възниква необходимостта от обединени действия. Телец задоволява тази нужда; не като се противопоставя изначално на посоката на Овенската Дневна сила, а като просто я модифицира чрез осъществяването на нова цел.
Разликата между енергията на Овен и Телец е разлика в целите. Двете имат една и съща посока. Те са в действителност една и съща енергия, която вече достигнала определн етап при Овен, търси да осъществи нова фаза в своето развитие при Телец. Целта на Овен е динамична; тази на Телец е органична.
Когато една киселина разяжда метал някъде на повърхността на земята, това е динамично действие на разпад. Но когато солната киселнина в човешния стомах разгражда протеини, се осъществява органична функция. С други думи, киселината в стомаха изпълнява роля в рамките на нуждите на едно органично цяло, човешкото тяло; и нейното действие е малко или много строго контролирано от тези нужди. От друга страна, киселината сама по себе си би корозирала всичко, до което се докосне. Тя самата няма никаква определена функционална цел в което и да е органично цяло.
Типът Овен извършва действие; и това действие е цел само по себе си. Зад него стои Съдбовно принудително чувство, но Овена просто го приема за даденост и неговото съзнание е напълно задоволено от самия факт на извършване на действието. За типа Телец, едно действие е по същество безмислено когато няма определена цел. То трябва да се отнася до нещо друго. При Телеца има подтик към взаимоотношение; при Овена от действие. При Телец, това, което се извършва трябва да бъде функциониращо по отношение на организма, на чиято цел служи.
Сексът, например, за Овена е почти единствено тип способ за упражняване на активност. Сам по себе си той е важен като трепетно действие с насочена навън сила. Но за Телец, сексът означава условие за произвеждане на точно определен краен резултат; в повечето случаи – дете.
‚Продуктивност‘ е ключовата дума при Телец. Всичко, до което се докосне трябва да бъде продуктивно за да бъде смятано за стойностно. Но продуктивността зависи от контрола на основните енергии на човешката и земна природа. Овен се стреми само към отприщване на енергия; Телец настоява тя да бъде направена продуктивна. Той използва на практика Овенската енергия. Продуктивната енергия – тази, която е контролирана и формулирана – преставлява власт. Затова Телец е един от знаците на властта и силата в зодиака. Той е един от четирите големи моменти от годишния цикъл когато живота оперира положително и креативно като сила и цел. Петнайсетия градус на Телец, съотнесен към кръста образуван от линиите на моментите на равноденствие и слънцестоене, е точка на 45° в кръга - останалите бидейки Лъв 15°, Скорпион 15° и Водолей 15°. Тези точки са изходни мименти на упражняване на сила и цел. Те са ‚алхимични‘ точки и в Библията са символизирани съответно от Бика, Лъва, Орела и Ангела.
Телец е ‚добрата земя‘, продовитата Велика Майка; и би могъл да се разглежда като женски знак. Въпреки това, странно наистина, в астрологичната символика той е представен от Бика, а не от женско животно. Това би трябвало да ни накара да внимаваме да не преекспонираме пасивните или рецептивни характеристики на този Знак. Той не е просто знак на силен подем на Дневната сила и символ на насочена решителност. Той е представител на именно онази мощ, която се надига от дълбините на едва тепърва зараждащата се материя и постоянно търси да достигне по-високо ниво, на основата на което стъпва осъзнатостта на всеки жив организъм. Телец е ‚добрата земя‘, но това, което имаме предвид тук е много тънкия слой земна повърхност, който позволява раждането на реколта от растения и дървета. Той е богатата черна почва (можеби само няколко инча дълбока), без която не би имало живот на Земята.
Повърхностния слой на земята е мястото, където се срещат земните вибрации и слънчевите лъчи. Именно там става оплождането на земята от слънчевата сила; там се раждат живите организми – дали в плитки морски води или в хумуса, който формира тънкия горен слой на почвата. Действително целия живот на Земята е само ‘на повърхността‘. По същия начин, целия наш опит от външния свят се придобива чрез кожата и специално обособените части от нейната повърхност:сетивата. Така и полето на съзнателното е най-горния пласт от обширното Подсъзнание, и рационалните и аналитични способности познати под термина ‚интелект‘ са също най-последния, върховен етап от развитието на човешкото съзнание. Интелектът – върха на съзнателните способности, които от своя страна са върха на човешкия ум - няма да разкрие своя истински потенциал докато не достигне знака на Близнаци. И все пак, ‚близнашката‘ пролетна жътва е до голяма спепен предпоставена от почвата на Телеца, от която трябва израстне, както и от оплождащата сила на Овена, която я прави плодородна.
Телец е фазата на живота и опитността, при която надигaщата се вълна на еволюцията намира своя най-концентриран и ясен израз. Това е плодородната повърхност на Земята; тази повърхност е разглеждана като най-високоло достинато ниво от ‚устрема за живот‘ - и от нея израстват растенията, за да се срещнат със слънцето и участват в алхимията на светлината. Земята достига високо чрез своите дървета, чиито хлорофил събира слънчевите лъчи и в листата, енергията на слънцето е химично установена и направена използваема за понататъчната еволюция на тази планета. Животните изяждат листата. Стволовете на дърветата се разграждат и се превръщат във въглища. Дървета кондензират влагата от въздуха и помагат за предизвикването на оплодителни дъждове; а дъждовете правят реки и водопади – което генерира електрическа енергия.
Цялата енергия на тази Земя има своята съществена основа в химичната дейност на зелените растения и техния хлорофил, който е почти идентичен по химична природа с червените кръвни клетки. Зелено и червено: две полярности – Телец и Овен. Първата дава енергия на живите организми; вторара, след допълнителен алхимичен процес, създава в човека съзнателна мисъл – тъй като не би могло да има съзнателно мислене на Земята без червена кръв. Овен е Божие Благоволение, спускане на сила отгоре; но на Телец принадлежи субстанцията на всеки нов еволюционен прогрес, защото Телец е символа на онази сила, която винаги създава новите организми. Ключовата дума за знака е ‘еволюционно развитие от корена към върха‘.
Тъй като при Телец всички живителни енергии произлизат от повърхността, движени от слънчевите воля и желание, отделния представител на знака има като източник на своята сила крайните дълбини на своето подсъзнание; така той се идентифицира в основата си с расата, от която е роден, докато в същото време се опитва да приспособи съзнателното си усещане за цел към по-висшата воля, която го насочва въртрешно към следващия етап на неговото развитие. Външните проявления на тази нелична, инстинктивна или космична воля може да се забавят; но трудно биха могли да бъдат спрени.
И от тук упоритостта, непреклонността и неподвижността в целите на типа Телец. Тези характеристики често водят до чувство за притежание. То идва като резултат от дълбокото усещане за вътрешна нужда, която трябва да бъде задоволена. И всичко, което успее да я задоволи придобива такава стойност, че на индивида му се струва задължително да си подсигури неговото притежание. В основата си, типа Телец ще мисли за ползите от даден човек, ситуация или взаимоотношение, които може да получи за себе си. И все пак това може да не означава егоизъм, а по-скоро да е резултат от ясното осъзнаване, че даден опит не би могъл да има смисъл, освен ако не изпълнява определена роля. Там, където има своята функционална цел е мястото, където всяко нещо принадлежи, и на което трябва да се задържи.
На етапа на Телец, личността все още не е укрепнала. Но това чувство на полезност и цел е основата, на която тя ще се гради; тъй като личността е органично понятие. Себедостатъчността, поне в общи линии, е корена на личността. Телец дава чувството за собствена поддръжка, на което се крепи самодостатъчността. И от тук връзката между Рак, знака управител на Луната, и Телец, при който Луната е в екзалтация. Размножителната цел (Телец) предпоставя изграждането на дома (Рак). Това, което е необходимо, обаче, преди дома да може да бъде изграден, е нещо, което да принуди творческата енергия (Овен) да възприеме това като цел.Тук ще е ролята на Близнаци, който плете моделите на взаимоотношения и идеали – онези мрежи, в които трябва да се хване ‚овенската‘ свобода.
При Телец Нощната сила също действа, но по вече още по-отдалечен начин от този при Овен. Стабилната цел на човека тип Телец , който събира външна подкрепа, за да укрепи и осъществи изграждането на собствена личност и дом, оставя малко пространство на отслабващата в съзнанието Нощна сила. Но тя е все още видима в подсъзнанието на Телеца и отношението му към по-широките възгледи на Колективното Подсъзнание. Проявява се като остро опиянение основано на рационално или свръхрационално чувство на идентификация с някаква мистична цел; с чувството, че човека е възнаграден с властта на някаква невидима общност. От тук усещането, че си Пророк, Месия, Изкупител, Аватар; говорител на Божественото.
Това може да се прояви по много малки начини или в някакъв голям мащаб. Би могло да е самозаблуда. А може да е и реалност. Самите плодове могат да покажат, коя от двете хипотези е истинска. Телец е знака на символичната Петдесетница. На хората е спусната отгоре висша, свръх-съзнателна, нерациолнална сила. ‚Дарът на езиците‘ е символа на нелогичността, или по-точно свръх-логичността, на тази сила – като даден език винаги е смятан за идеалния символ на проявата на логически способности. Според традицията, дали в символичния или буквален факт, Гуатама Будда се е родил, постигнал освобождение, и умрял при пълна Луна през май по време на фазата от човешко развитие, принадлежаща на Телец. Значението на това е, че Гуатама може да се смята, от гледна точна на окултната мъдрост, като самия ‚връх‘ на човешка еволюция и първи образец на най-висок възможен вид съзнание на човек роден на тази Земя. Божествени Проявеления, преди и след него, може да са били по-велики Персонажи, но ако е така, то е защото те са били приемници на Божествена сила, а не както Гуатама Будда, най-високи точки на човешко съзнание.
Тъй като Гуатама е проповядвал в Индия, съзвездието Плеяди тогава се е намирало в края на зодиакалния знак Овен. Много пророци и астролози от миналото са твърдяли, че Плеядите са центъра на нашата вселена на човешка опитност. Ако е така, от този център непрестанно извират Силата и Любовта, които дават живот и интегрират целия цикъл на евлюция. Действително, Овен е символичен фонтан на живота; но Телец, получаващ енергия от Плеядите от времето на дните на Христос до днес, е непрекъснато течащата река, чиято същност храни тълпите с ‚живителни води‘. На бреговете и се издигат велики градове; расте и съзрява цивилизация; и хората търсят Мистерията, която е отвъд промяната – която поддържа и осветява цялата Вселена.
Превод от английски: Радилина Шанова, Лондон, 10.11.2016