Към ВСИЧКИ...

 

 При Водолей достигаме до последния от „неподвижните знаци“; знаците на освобождаване на енергия. Силата е енергия, която е готова за целенасочено използване, чрез инструментите, подготвени за нея. Какъв тип сила ще е това зависи от характера на енергията, която ще се използва; така „неподвижните“ зодиакални знаци следват „кардиналните“, и тъй като съществуват два основни типа кардинални знаци – тези, които започват със пролетното и есенно равноденствие (Овен и Везни) и тези, които започват при слънцестоене (Рак и Козирог) – така съществуват два вида следващи ги неподвижни знаци.

​

 Следователно, можем да говорим за енергия на равноденствието (Телец и Скорпион) и енергия на слънцестоенето (Лъв и Водолей). Първата е повлияна от интензивната динамика на равноденствените знаци Овен и Везни – знаци на максималното ускореява на Слънцето в деклинация; знаци, при които Дневната и Нощната сили са почти напълно балансирани. А енергията при слънцестоене е резултат от конкретен тип интензивна дейност по време на Рак и Козирог, започвайки от възможно най-ниска скорост на Слънцето в деклинация, което довежда до надмощие съответно на Дневната и Нощната сили.

​

 Там, където един кардинален знак демонстрира интензивна динамика и нестабилност, следващият след него неподвижен знак трябва, така да се каже, да задържи тази активност и да я ограничи. Затова Телецът привежда в цялостна употреба и насочва към конкретна цел устрема и всеобхватността на енергията на Овена; а Скорпиона довежда често разпиляната социална енергия на Везните до състояние на непоклатима идентификация с определена цел и определен човек (откъдето идват ревността, жестокостта и подобни). От друга страна, когато кардинален знак фокусира, било то личността (Рак), или някакъв определен тип общество (Козирог), силата, демонстрирана от неподвижния знак, който следва, се проявява като избухване на енергия.

​

 Това освобождение на енергия или разширява и възвеличава това, което е било изградено и концентрирано в кардиналния знак, или има склонността да го разрушава и надхвърля. Така, отприщването на енергията при Лъв може да означава разрив в дома и личностната чест чрез любовни афери, хазарт и невъздържани прояви, но и създаването на потомство, което пък укрепва дома. По подобен начин, Водолеят може да съблюдава градивното развитие на Държавата и цивилизацията чрез нови изобретения, социални подобрения и почитане на специални обществени добродетели. Но може да означава и революция и пълно преобръщане на Държавата и цивилизацията от силата на нов вид човешки същества и нови идеи, които съществуващият ред сляпо отказва да приеме, или срещу които трябва да се бори, защото няма начин да ги асимилира.

​

 Това разграничение между характеристиките на равноденствието и слънцестоенето е особено важно ако искаме да разберем в дълбочина значението на Зодиака. Това намира израз и в традиционната зодиакална терминология, която посочва, че кардиналните знаци на равноденствието (Овен и Везни) за „мъжки“, а следващите ги неподвижни знаци (Телец и Скорпион) са „женски“; докато „женски“ са кардиналните знаци на слънцестоенето (Рак и Козирог), а неподвижните след тях (Лъв и Водолей), са „мъжки“. Женските неподвижни знаци на силата концентрират и насочват мъжките кардинални знаци на действието; така Телецът е слънчева сила, която опложда земята, а Скорпионът е мощта на човешките взаимоотношения и социално партньорство, съответно съсредоточени в сексуална идентификация, или пък бизнеси и търговски обединения. От друга страна, мъжките знаци на силата освобождават това, което се е реализирало или е достигнало етап на завършеност при знаците на женската активност; с други думи, Лъвът символизира съзидателна и размножителна сила, осъществена от изградената личност и стабилността на дома, а Водолей представлява цивилизацията, която се разпростира или се реформира чрез изобретатели, пророци и революционери.

​

 При Козорог човекът е политик, социална единица, или отшелник, ревностно търсещ някаква нова визия. При Водолей, той може да е бунтар или истински реформатор, чудак, който се опитва да прокара собствените си идеи за подобрение на обществото, или поклонник на някаква нова религия, която би могла да възроди големи групи от хора. Той би могъл да се отдаде на социално мъченичество със същата страстна непоклатимост, с която Лъвът се гордее със своите създания и се вкопчва в театралните си емоции. Водолеят е социалния човек, който всячески се опитва да престане да бъде просто една незначителна единица от Държавата и да излее своето неизкоренимо усещане за прикованост към традицията в някаква специализирана обществена група, която се е отдала на реформа – каквато и да било реформа. Той е човекът-партиец, който най-силно подкрепя партията си когато тя е критикувана от консервативни сили или преследвана от държавата като цяло. Той е фанатикът, на когото му липсва какъвто и да е индивидуалистичен компас, който да даде разумна посока на неговия фанатизъм. Но той е също и Едисън, който осъществява една обществена норма посредством своя изобретателен гений, и Освободителят, който избавя хората от оковите и възражда цивилизацията без да разрушава основните ѝ структури. Би могъл да налее ново вино в старите бутилки, или пък да ги счупи и да разлее виното, поради липса на подходящ съд.

​

 В днешно време е на мода да се възхвалява благородния Водолей. Това е разбираемо, защото човечеството преминава през период на бърз преход и социална реполяризация. Феодалните и буржоазни структури на Европейската цивилизация са разклатени от атаките на надигналите се разрушители. Хората чувстват нуждата от промяна, дори и ако съзнанието им яростно ѝ се противопоставя. Онзи консерватизъм на Козирога е обречен, както всеки вътре в себе си го знае; но привилегированата класа и пазителите на религиозните традиции не биха предали ключовете на властта, чието рухване очевидно би довело и до тяхното собствено падение и временен хаос. В Европа, войната постига това, което революцията започна; но в Америка въпроса за това реформа ли да има или революция, все още остава отворен. Една реформа възложена на най-достойните Водолеи би означавала връщане на визионерския дух на Стрелешка Америка, на нейното чувство за морал и здравословен стремеж към големи приключения и религиозни мечти. А революция би показала, че ценностите на Стрелеца в Америка до такава степен са се изчерпали в ръцете на отрицателни Козирози, че единствено разрушението би ни позволило да открием „стихналия, слаб глас“ на Христос, Новият Живот.

​

 Защо точно „стрелешки“ ценности? Защото именно при Стрелец, универсални Принципи и социални, религиозни Идеали се раждат в умовете на тези, които се извисяват отвъд лични расови и географски полета към сферата на най-далечните връзки и обобщения. А не е ли Демокрацията и принципа на световно Братство между Хората най-крайното обобщение, което може се да направи относно човешките взаимоотношения? Племенният Закон – дори и в разширения си вид от нацистите – се основава на близки връзки, на лично и емоционално преживяване. Но Демократичният Закон видоизменя древните ни инстинкти, чиито корени са в специфичната кръв и културна гордост.  

​

 Нищо чудно, тогава, че когато съвременният Стрелешки идеал за Демокрация прерастне в политиката на Козирога, голяма част от старата родова омраза и класови предрасъдъци отново заемат мястото, което са имали през вековете. При Демокрацията (със всичко, което тя включва, основно по отношение на човешките връзки, и не само като парламентарна система), мисълта на Стрелеца достига отвъд водещите до този момент обобщения, представени от световния Католически Ред. Етимологичното значение на думата Католицизъм е „вяра в спасението на човечеството“. Християнството се основава на висшето обобщение, че всяко човешко същество е потенциален „Божи Син“. Това, обаче, е било ограничено и превърнато в единната Църква, която поставила границите на човешкото спасение и осигурила огньовете на Ада за всички неверници. Тези Козирожки граници са символизирани от Папството и средновековната Римска Църква – и те с времето са привлекли реформатори и бунтовници, които да ги разрушат.  

​

 Демокрацията, в най-широкия и дълбок смисъл на думата, е още по-голямо обобщение, защото не се ограничава само до религиозната и етична сфера, но иззема всяка стойност на човешко поведение и я реполяризира, докато всички разлики в кръвта, цялата емоционалност на човешките отношения, всяко чувство за притежание, основано на остарели разбирания, не са изкоренени. Демокрацията, бидейки един идеал, трябва да стане реална като приложена система на социално-политическа организация. Когато това стане, ценностите на Стрелеца биват изместени от уменията на Козирога. Идеалната Демокрация се превръща в приложен Федерализъм. Това, което Щатите демонстрират през своите 170 години съществуване е едно неуверено и ненадеждно чувство за Демокрация и упорита зависимост от често изопачените и порочни механизми на Федерализма. Приели сме за даденост, че парламентаризъм се равнява на Демокрация и че уважаването на решенията на мнозинството във всякакви избираеми групи от представители доказва действието на Демокрацията. Това очевидно е наивно, тъй като всичко зависи от това как се провеждат избори и дали финансов, социологически или психически натиск се прилага, за да принуди електората да вземе определено решение.

​

 Следователно, при Козирог наблюдаваме възхода на политическите машини, на личната диктатура, основана на специални техники за контрол на общественото мнение. Виждаме как човешката личност, развила се по времето на нарастване на Дневната сила, сега се превръща в „забравения индивид“: човекът с глас, който може да бъде купен или насочен от емоционални масови апели. А при Водолей виждаме, от друга страна, както градивното така и разрушителното освобождаване на всички сили, които съвременния градски живот може да предостави под формата на материален комфорт и технологии, или пък във вид на мисловно объркване, морална нищета и психологически разпад – и в същото време, многото опити на ‚градския‘ човек да възстанови собственото си чувство за ценност и лична цялостност чрез малки и големи бунтове, ексцентричност, едностранчив емоционален фанатизъм, приобщаване към култове и обособени групи. В името на „завръщане“ към „Законите на Природата“ (вегетарианство, суровоядство, нудизъм, и т.н.), или пък към „Закона на Индивидуалната Демокрация“ (анархистки идеологии от един или друг вид), или пък към „Закона на Световното Братство“ (духовни, езотерични групи), „градският“ човек търси да съживи визията на Стрелеца, предадена от измененията и властовите групи на Козирога. От тук идва копнежа на Водолея за непознатото и чуждото, за последната модна прищявка или за движенията, които би трябвало да обновят и възстановят „истинската“ основа на Демокрацията и човешката свобода.

​

 В опитите си да се освободи от социалната машина и доминацията на властта и парите, Водолеят доста често демонстрира странна зависимост от същите тези обществени сили, които осъжда. И това е закономерно, защото единственото, което той познава са социалното действие и организация. Личностното му чувство е все още доста неопределено и крайно отрицателно. При Водолей, „персоналната“ енергия на Дневната сила все още е много слаба и почти лишена от възможност за действие. Тя се проявява, в най-добрия случай, колебливо и често просто като реакция срещу други личности, които съставят някаква социална ситуация.

​

 Точно както Лъвът прави големи социални жестове, за да укроти дълбоко загнездилото му се чувство за несигурност в обществото или своя „комплекс за малоценност,“ така и Водолеят извършва огромни лични жестове, за да прикрие обикновено несъзнателното си чувство за лична несигурност и страха си от всяка силна личност. Страхът, разбира се би могъл, при благоприятни обстоятелства, да се превърне в посвещение, но не малко ненавист ще дебне в сянката на такова посвещение, и не малка надежда, че по някакъв начин ще може да докаже себе си като по-висшестоящ от почитания обект.

​

 Водолеят усеща дълбоко в себе си присъствието на един Нов Живот; но често е изплашен от последиците от такова присъствие. Може да се окаже принуден да се поддаде на зависимостта си от своята социална среда. Това може да го накара да стане истински независим и да се докаже като такъв пред себе си чрез един лишен от емоции мир, базиран само на онзи „приглушен, тих глас“, който все още не представява нищо, освен едно тревожно обещание. И наистина, Водолеят не би искал да се откаже от зависимостта си от своето социално и родово минало – освен за театрални изложби на „модернизъм“, които просто добавят към престижа му сред неговите приятели. Освен това, впускането в дълбините на неговата личност е плашещо начинание, защото собствената личност не означава много за него когато става въпрос за сигурност. Да бъдеш индивид, защитен от собствената си индивидуалност – такъв идеал предизвиква одобрение само на интелектуално ниво. В същността си, Водолеят е също толкова изплашен да бъде себе си, независим от всякаква социалнa и културнa подкрепа, колкото и лидерът-Лъв се страхува да бъде просто „социално същество“ без привилегированата лична позиция на водач на всеки, с когото се „социализира.“

​

 Линкълн определя истинския демократ като някой, който „отказва да бъде господар на роби.“ Но типът Лъв иска да бъде господар на своята социална група, защото се страхува да участва в обществото в каквато и да било друга роля; и, преди всичко, като равен с равни. Типичният Водолей може да действа в равенство, защото се чувства комфортно в обществото; той също така може свободно да използва каквато и да е социална власт, която му е дадена от потомствената традиция и общественото съгласие. Но той в действителност е зависим от социалния статус и законовия (или приводно законов) статус, за да си осигури чувството, че обществото се нуждае от него. Нужно му е да усеща, че е „съдбовна фигура“ за хората, които ще поведе; докато управника Лъв се гордее просто с това, че е управник, защото желае да властва и постигайки това, смята че е успял да се приспособи към общността. Един Водолей би могъл искрено да се отрече от властта и, ако е необходимо, да абдикира; един Лъв би направил това само ако мисли, че с такъв благороден жест би получил повече социален престиж, отколкото ако се вкопчи в един трон, който изглежда несигурен.

​

  Там, където организираните от Козирога общности се доближат до това да бъдат едно идеално общество, Водолеят може да се издигне като представител на това перфектно свързано цяло. В такъв случай, той става посланик на групата, или семето, което, напускайки осъществилия се родителски организъм, е олицетворение на цялата му жизнена сила. При Водолей, енергията на Христовото семе е спусната в новата девствена почва; това семе скоро ще поникне и ще изчезне като семе, така че да съществува новото растение.

​

 В този смисъл, великите хора, които, вече възприели всички най-напредничави тенденции на Европейската култура, дошли в „Новия Свят“ и се припознали с неговата цивилизация, предоставяйки на Америка даровете а своята Европейска мъдрост и индивидуалност, са действали като хора-семена и, символично казано, като истински Водолеи. Идеалният Козирог е „Белия град“ или „Бялата ложа“, чийто рожден ден се чества рано през януари, на обратния полюс в годината от датата на Декларацията за Независимостта; действително един значим символ. А „Водолеите“ на Духа са онези мистични Персонажи, които циклично пристъпват от този „Бял Град“ – Божествената Пълнота – за да излеят от там „Живите Води“ на новия живот.

​

 И от тук символизма на Водолей като Водоносец, този, който носи на раменете си една „урна“, от която към земята протича воден поток. Тази урна е символ на мистичната семенна торбичка, която освобождава съдържанието на новото човечество. Тя е също и символ на буреносния облак, натежал с обилен дъжд, който ще напои жадните посеви и ще прати светкавицата – която старите арийци обожествили като Рудра. Светкавицата не е единствено и само разрушителна сила. Тя е начинът за извличане от въздуха под формата на валежи на ценния азот, необходим за жизнените процеси.

​

 Енергията винаги протича от позиция на по-висок към по-нисък потенциал, от усъщественото към все още незавършеното и очакващото. Силата при Водолей би могла да бъде, можеби повече, отколкото при всеки друг неподвижен знак на Зодиака, силата на Бог. Затова, Божественото Проявление за „Ерата на Водолея“ се очаква от някои хора да бъде най-мощното вливане на съзидателен Дух. Можеби то вече залива човешкото царство. Вероятно Архетипният човек вече е придобил плът и кръв и до умовете на хората скоро ще достигне пълнотата и славата на Откровението, което ще се приложи на практика от многото, които ще дойдат от Белия Град като семена за новото човечество.

​

 Това е обещанието на Водолея, чийто „живителни води“ текат от звездните висини, за да оплодят човешкото царство в неговата цялост за едно ново раждане на Личността – за раждането на „Пълнокръвния човек“ в нашите деца и децата на нашите деца.

​

Превод от английски: Радилина Шанова, Валенсия, 24.01.2019

 

Към ВСИЧКИ...